![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
— Всъщност няма защо да ни наглеждаш, Ела, тъй като през цялото време ще бъдем у Пипи.
— А освен това можем и сами да се наглеждаме — добави Аника. — Да не би някой да наглежда Пипи! Защо тогава не оставят и нас на мира поне за два дни?
Ела нямаше нищо против да бъде два дни свободна и след като Томи и Аника се молиха врънкаха и хленчиха, додето й омръзна, тя каза, че всъщност би могла да замине на гости при майка си. Но, затова пък децата дадоха честна дума да се хранят и да спят редовно и вечер да не тичат навън без топли пуловери. Томи заяви, че с най-голямо удоволствие би ей навлякъл цяла дузина пуловери, само и само Ела да замине.
Тъй и стана. Ела изчезна и два часа по-късна Пипи, Томи, Аника, конят и Господин Нилсон потеглиха към пустия остров.
Беше мека вечер в началото на лятото. Въздухът беше топъл, макар че имаше облаци. Трябваше да изминат доста път, докато стигнат езерото, сред което се намираше островът. Пипи носеше лодката високо над главата си. На гърба на коня беше натоварила огромна торба и палатка.
— Какво има в торбата? — заинтересува се Томи.
— Храна, огнестрелно оръжие, одеяла и една празна бутилка — обясни Пипи — Мисля, че нашето корабокрушение трябва да е малко улеснено, защото ви е за първи път. Обикновено след корабокрушение убивам някоя антилопа или лама и ям месото сурово. Но представете си, че на този остров няма нито антилопи, нито лами. Ще бъде просто обидно, ако трябва да умрем от глад заради такива дреболии.
— А защо ти е празната бутилка? — попита Аника.
— Защо ми е празната бутилка ли?! Как може да задаваш толкова глупав въпрос. Най-важното нещо за едно корабокрушение без съмнение е корабът, а второто — празната бутилка. На това ме е научил баща ми още когато бях в люлката. «Пипи — каза ми той, — не е страшно, ако забравиш да измиеш краката си, когато отиваш да те представят в кралския двор, но ако забравиш празната бутилка при корабокрушение — сбогом прощавай!»
— Добре, но за какво служи? — недоумяваше Аника.
— Ти не си ли чувала за писма в бутилки? — каза Пипи. — Написваш върху парче хартия, че искаш помощ, пъхаш го в бутилката, запушваш я с тапа и я хвърляш в морето, а тя се понася право при някого, който ще дойде да те спаси. Как мислиш, че иначе ще отървеш кожата си след корабокрушение? Като разчиташ на случайността? Така нищо не става!
— Тъй ли било… — рече Аника и се замисли.
Не след дълго децата стигнаха до малко езеро. Точно в средата му лежеше необитаваният остров. Слънцето проби през облаците и огря с мека светлина сочната лятна зеленина.
— Наистина! — възкликна Пипи. — Това е един от най-хубавите необитавани острови, които съм виждала.
Тя спусна лодката във водата, разтовари коня и сложи всичко на дъното на лодката. Аника, Томи и Господин Нилсон скочиха вътре. Пипи потупа коня:
— Е, скъпо мое конче, колкото и да искам, не мога да те поканя в лодката. Надявам се, че знаеш да плуваш. Много е лесно. Виж какво трябва да правиш.
Тя се бухна във водата, както си беше с дрехите, и загреба с ръце.
— Да знаеш само колко е весело. А ако искаш да стане още по-весело, може да си играеш на кит. Ето така!
Пипи напълни устата си с вода, легна по гръб и започна да пръска като фонтан. Конят очевидно не се забавляваше, но когато Пипи се качи в лодката, взе веслата и загреба, той се хвърли във водата и заплува подире им. Обаче не си играеше на кит. Вече наближаваха острова и внезапно Пипи извика:
— Всички на помпите!
А след миг:
— Нищо не помага! Трябва да напуснем кораба! Спасявайте се кой как може!
Тя застана на кърмата и се хвърли във водата с главата напред. След малко се подаде, хвана въжето на котвата и заплува към сушата.
— Трябва на всяка цена да спася торбата с припасите, та екипажът може да остане на борда. — Пипи привърза лодката за един камък и помогна на Томи и Аника да слязат. Господин Нилсон се справи сам.
— Същинско чудо! — извика Пипи. — Спасени сме! Поне засега. Стига тука да няма човекоядци и лъвове.
В това време и конят пристигна на острова. Той излезе от водата и се отърси.
— Ха, ето го и първия щурман — рече Пипи доволна. — Хайде да свикаме военен съвет!
Тя извади от торбата пистолета, който беше открила в моряшката ракла на тавана на Вила Вилекула. Стисна го в ръка, готов за стрелба, и се прокрадна напред, като се озърташе на всички страни.
— Какво има, Пипи? — попита тревожно Аника.
— Стори ми се, че чувам ръмжене на човекоядци — отвърна Пипи. — Човек винаги трябва да е много предпазлив. Какъв смисъл има да се спасиш от удавяне, ако след това ще те сервират гарниран със задушени зеленчуци за вечеря на някой човекоядец!