Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Зеленика беше подготвена.
— Вината не е изцяло моя, сър. Човекът беше хипнотизиран, а вие ми наредихте да не напускам совалката. Не владеех ситуацията.
— Десет от десет — обади се Вихрогон. — Добър отговор. Няма значение, Мрежобранът може да се саморазрушава, както и всичко, което съм предназначил за бойното поле.
— Тишина, гражданино — отсече началникът.
Но в избухването му нямаше злоба. Изпитваше облекчение като всички останали. Бяха преодолели човешката заплаха, при това без да загубят нито един живот.
Седяха в зала за съвещания, в която се провеждаха само граждански конференции. Обикновено такива важни въпроси се обсъждаха в отдел „Операции“, но Полицията на Нисшите елементи не беше готова да покаже на Артемис Фоул сърцето на феината отбрана.
Кореноплод натисна едно копче от интеркома на бюрото си.
— Риск, там ли си?
— Да, сър.
— Добре. Слушай, искам да обявиш отбой. Изпрати отрядите в дълбоките тунели да заловят няколко гоблински банди. Все още има много неща за изясняване: най-вече кой организира Бюа Кел и защо?
Артемис знаеше, че не бива да се обажда. Колкото по-рано изпълнеше своята част от сделката, толкова по-бързо щеше да се озове на Полярния кръг. Но цялата тази парижка история му се струваше подозрителна.
— Не ви ли се струва, че всичко мина прекалено гладко? Стана точно така, както искахте. Да не говорим, че там може да има и други хипнотизирани хора.
Кореноплод не се почувства поласкан от наставленията на Калното създание. Особено на това невръстно Кално създание.
— Виж, Фоул, ти направи каквото искахме. Парижката връзка е прекъсната. По тази шахта вече няма да пристигат нелегални товари, уверявам те. Всъщност ние удвоихме охраната на всички шахти, независимо дали се използват или не. Най-важното е, че който и да търгува с човеците, не им е казал за Народа. Разбира се, ще има и по-сериозно разследване, но това е вътрешен проблем. Така че не тревожи младостта си с него. Изчакай да ти поникне брада.
Преди Артемис да успее да отговори, се намеси Вихрогон.
— Относно Русия — каза той, като бързо напъха туловището си между Артемис и началника. — Имам информация.
— Проследил си имейла? — попита Артемис и съсредоточи цялото си внимание върху кентавъра.
— Точно така — потвърди Вихрогон и се настрои да изнася лекция.
— Но той се самоунищожи. Не можеше да се проследи.
Вихрогон се изсмя весело.
— Самоунищожил ли се е? Не ме разсмивай. Тези Кални създания и техните комуникационни системи! Небеса, та вие все още използвате кабели! Щом някой го е изпратил, значи може да се проследи.
— Е, и къде те отведе следата?
— Всеки компютър си има почерк, точно както всеки индивид — отпечатъци — продължи Вихрогон. — Същото важи и за мрежите. Те оставят миниатюрни следи в зависимост от възрастта на свързването. Всичко се състои от молекули и когато натовариш гигабайти данни в мъничък кабел, част от него се износва.
Бътлър ставаше нетърпелив.
— Слушай, Вихрогоне. Времето е от съществено значение. Животът на господин Фоул е в опасност. Затова давай по същество, преди да съм счупил нещо.
Първата реакция на кентавъра беше да се засмее. Човекът със сигурност се шегуваше. После обаче си спомни какво беше направил Бътлър с отряда на Риск Кафяво Водорасло и реши да премине право към същината на въпроса.
— Много добре, Кално създание. Запази спокойствие.
Е, това беше почти същината на въпроса.
— Прекарах MPG-файла през моите филтри. Урановата утайка сочи към Северна Русия.
— Каква изненада!
— Не съм свършил — каза Вихрогон. — Гледайте и се учете.
Кентавърът извика на стенния екран сателитна снимка на Полярния кръг. С всеки удар по клавишите изобразеният район се стесняваше.
— Уранът ни насочва към Североморск. Или място в радиус от сто километра. Медта в кабела показва, че мрежата е стара. Началото на двадесети век; многократно кърпена през годините. Единствената възможност е Мурманск. Лесно е, като да съединиш точките.
Артемис седна на ръба на стола.
— В мрежата има двеста осемдесет и четири хиляди надземни кабела — Вихрогон спря, за да се посмее. — Надземни кабели. Варвари!
Бътлър шумно изпука с кокалчета.
— Ах, та значи двеста осемдесет и четири хиляди надземни кабела. Създадох програма за търсене на съвпадения и вкарах в нея MPG-файла. Две възможности. Едната е Съдебната палата.
— Не ми се вярва. Другата?
— Другата линия е регистрирана на името на Михаил Васикин, който живее на „Ленински проспект“.
Артемис усети как всичко в стомаха му се преобърна.