Арктическият инцидент

Карер беше като хипнотизиран от гледката и Бътлър се възползва от заплесването му, за да го обезоръжи.

— Пали двигателите — изрева телохранителят в микрофона на гръкляна си. — След минути ще нахълтат силите за сигурност. Мрежобранът на Вихрогон не изолира шума.

— Прието. Какво ще правим с мосю Карер?

Бътлър повали смаяния парижанин на килима.

— Двамата с Люк ще си поговорим.

За пръв път Карер като че ли си даде сметка какво става около него.

— Кой си ти? — промърмори той. — Какво става?

Бътлър разкъса ризата на мъжа и постави длан върху сърцето му. Време беше за малък трик, който бе научил от мадам Ву, японската му лечителка.

— Не се тревожете, мосю Карер. Аз съм лекар. Имаше инцидент, но вие сте съвсем добре.

— Инцидент? Не помня нищо за никакъв инцидент.

— От травмата е. Напълно нормално. Просто ще проверя жизнените ви показатели.

Бътлър допря палец до врата на Люк и напипа артерията.

— Ще ви задам няколко въпроса, за да проверя дали нямате мозъчно сътресение.

Люк не възрази. Пък и кой би възразил на висок здравеняк от евразийски произход с мускули като на статуя на Микеланджело?

— Името ви Люк Карер ли е?

— Да.

Бътлър премери пулса му. Първо провери сърдечния ритъм, после каротидната артерия. Пулсът беше стабилен въпреки случилото се.

— Частно ченге ли сте?

— Предпочитам думата детектив.

Пулсът не се ускори. Човекът казваше истината.

— Продавали ли сте батерии на съмнителен клиент?

— Не, не съм — запротестира Люк. — Що за лекар сте?

Пулсът му рязко се учести. Лъжеше.

— Отговаряйте на въпросите, мосю Карер — сгълча го Бътлър. — И последно. Търгували ли сте с гоблини?

Люк изпита облекчение. Полицаите не задаваха въпроси за феи.

— Какво ви става? Луд ли сте? Какви гоблини? Не знам за какво говорите.

Бътлър затвори очи, за да се съсредоточи върху тупкането между палеца и дланта му. Пулсът на Люк се беше стабилизирал. Казваше истината. Никога не беше търгувал лично с гоблините. Очевидно Бюа Кел не бяха чак толкова глупави.

Икономът стана и прибра „Скакалеца“ в джоба. Чуваше воя на сирените отвън.

— Хей, докторе! — извика Люк. — Не можете да ме оставите просто така.

Бътлър го изгледа хладно.

— Бих ви взел със себе си, но полицията ще поиска да узнае защо апартаментът ви е пълен с банкноти, които ми изглеждат фалшиви.

Гигантът се отдалечи по коридора, а Люк само гледаше със зяпнала уста. Знаеше, че трябва да бяга, но от уроците по физическо през седемдесетте не беше пробягвал повече от петдесет метра. Освен това краката му бяха омекнали като желе. Така се чувства човек при мисълта за продължителен престой в затвора.