В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Огледа се, стенейки, наоколо. Не се виждаше никаква друга мравка, но битката далеч не беше свършила. Напротив. От всички страни прииждаха вълни, а над главата й внезапно прозвуча омразното свистене на насекомите воини. Погледна нагоре и забеляза, че фигурата, която я беше предупредила, а също и спасила, стоеше на ръба на стената, а беше почнала да се спуска надолу към нея със сръчността на маймуна. На брега се бяха появили черните сенки на десетина мравки, които веднага се включиха в преследването.
Скудър даде изстрел и уби едно от чудовищата, което потъна безшумно в бездната и изчезна в тинята. Но останалите продължиха невъзмутимо своя път.
Черити изчака с разтуптяно сърце непознатият да стигне до нея — последните два метра той преодоля с един крайно смел и рискован скок — после се обърна и му даде знак да я последва. Другият поклати отрицателно глава и посочи, жестикулирайки към тинята, при което непрекъснато крещеше една и съща дума на родния си език, който Черити не знаеше. Изведнъж тя чисто и просто се обърна, хвана Гърк за ръката и хукна да бяга, след което французинът престана да крещи и се присъедини към тях.
Беше още твърде млад, може би на осемнадесет или деветнадесет години, строен и с тъмна коса. Имаше симпатично лице, което обаче в момента беше разкривено от усилията и страха, и беше облечен в някакво странно облекло, което приличаше на саморъчно ушит маскировъчен боен костюм.
— Благодаря — каза задъхано Черити, когато стигнаха до Нет и Скудър. Момъкът наклони глава на една страна и погледна въпросително. Едва сега Черити осъзна, че той не я разбира.
— А сега какво? — попита Скудър.
Младежът погледна го с недоумение и индианецът посочи за обяснение към мравките, които вече се бяха справили със стената. Вдигна оръжието си и се прицели, но младежът енергично заклати глава и посочи към гранитния стълб на острова пред тях. И въпреки че Черити не разбираше отвратителния му жаргон, тя все пак осъзна значението на този жест. Съмняваше се дали ще успеят да стигнат дотам; мравките можеха да се придвижват значително по-бързо от тях в това лепкаво тресавище.
Скудър погледна недоверчиво към момчето, после сви рамене, обърна се и отново се спря, още не направил първите две крачки. Лазерът в ръката му излъчи зелена светкавица, която се заби в тинята на трийсет метра пред тях. Отекна глуха експлозия и от реката изригна кипящ стълб от тиня и отломки от хитин.
Скудър присви гневно устни и се прицели в друга вълна, но младият французин внезапно го дръпна за ръката и поклати отрицателно глава. Отново каза нещо, което Черити пак не разбра.
Скудър измъкна ръката си с ядосано движение, но не стреля отново, а само загледа с объркване, как младежът бърка в един от многобройните джобове на костюма си и изважда оттам шепа бял, едрозърнест прах. Той грижливо разпръсна праха върху площ от около един квадратен метър и след това премина през него с малки, принудително бавни крачки. После с развълнувани жестове подкани Черити и останалите да последват примера му.
— Какво е това? — попита недоверчиво Черити.
— Семена от скрин — отвърна французинът. — Мразят миризмата им. Няма да ни нападнат. Хайде, по-бързо!
Тя се подчини бързо и задърпа Гърк подир себе си, после хвърли нервно поглед назад към мравките. Върху тези чудовища прахът във всеки случай като че ли нямаше никакво въз действие. Те продължиха да се приближават невъзмутимо и доста бързо, но продължаваха, по някакви неведоми причини, да се въздържат от използване на оръжията си.
Въпреки всичко им оставаха само няколко секунди.
Те хукнаха да бягат. Но не бяха минали и няколко крачки, когато Скудър отново се спря и вдигна изплашено ръка. Изведнъж и Черити дочу доста странен звук: звънко бръмчене, което постепенно се превърна в опъващ нервите вой и накара Черити и останалите да простенат от болка. После се чу оглушителен рев и трясък — и над острова се появи гигантски сребърен диск!
— Планер! — извика ужасено Скудър. Вдигна оръжието си и стреля два пъти към летателния апарат, но изстрелите рикошираха без последствия от бронираното тяло. Планерът се издигна с вой на петдесет-сто метра височина перпендикулярно нагоре, после се наклони на една страна и се стрелна в полукръг право към тях. Черити и останалите стояха като парализирани на местата си, само Скудър стреляше, доколкото му позволяваше оръжието. Почти всяка от тънките, зелени светкавици попадаше в целта, но силата им не стигаше, за да заплаши сериозно планера. Летателният апарат се спусна с оглушителен вой към тях, внезапно спря и пак се вдигна нагоре, точно когато Черити реши, че пилотът му се кани да връхлети върху им подобно на камикадзе.