В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Няколко ослепителни лъча се появиха от едната му страна и превърнаха тинята около тях във вряща маса. Върху тях се посипа дъжд от огън и вряща тиня.
Черити изчака, докато очите й се възстановяват от ослепителната светлинна атака, после повдигна предпазливо клепачи и се огледа. Намираха се точно в средата на кръг с диаметър от около петдесет метра, чиито краища бяха белязани с врящата тиня. Залпът не беше имал за цел да ги умъртви. Но посланието, което съдържаше в себе си, беше недвусмислено.
— Искат ни живи — каза Нет.
Черити не каза нищо в отговор, а само кимна уморено. От самото начало беше ясно, че нападението не целеше да ги избие, а само да ги плени. Ако мравките бяха искали да ги убият, то те не биха оцелели още при първата атака.
Планерът се спусна още по-ниско, подобен на проблясваща, стоманена луна, която бавно пада от небето, и в същото време към тях откъм брега се приближаваха десетината мравки.
Мислите на Черити се объркаха. Мравките имаха съвсем ясно заповед — да ги заловят живи и невредими — и може би точно заради това имаха все още някакъв шанс.
— Бягайте! — извика тя. — Всеки в различна посока! Планерът не може да ни преследва всичките едновременно!
Почти едновременно хукнаха да бягат — Нет и младият французин право към острова, Скудър почти обратно в посоката, от която бяха дошли, а Черити към отсрещния бряг, мъкнейки и Гърк подир себе си. Планерът като че ли застина нерешително над тях. После моторите му отново изреваха, издигна се рязко двайсет-трийсет метра във височина, и бордовите му оръжия подновиха обстрела си. Ослепителен жарък лъч изсъска толкова близо до лицето на Черити, че тя усети смъртоносната топлина като докосването на невидима нажежена длан и изохка от болка, но въпреки това продължи да бяга в зигзаг. Докато тичаше, вдигна с отчаяние глава нагоре и погледна планера.
Случи се нещо неочаквано: планерът престана да стреля. Внезапно откъм острова избухна зловеща, рубиненочервена светлина, след което светещ лъч от същата тази тъмночервена лазерна светлина се насочи към сребристия летателен апарат и го прониза.
Всичко стана невероятно бързо; въпреки това Черити видя ясно какво се случи: лазерната светлина прониза дебелата стомана на самолета като хартия, проби по диагонал кръгла дупка с правилни очертания по тялото му и после светкавично освободи цялата си енергия във вътрешността на кораба.
За част от секундата самолетът засия в ярка, трепкаща червенина. Тялото му сякаш се наду като въздушен балон — и Черити едва успя да извърне главата си и да постави длани пред очите си, за да ги предпази от заслепяването, — когато самолетът се превърна в синьо-бяло пламтящо мини слънце!
Ударната вълна събори Черити и я тласна към тинята. Над нея повя вълна от нажежен въздух. Тя се сви на кълбо и изчака със затаен дъх да отмине огнената атака. Поело предпазливо надигна глава, избърса с ръка калта от лицето си и се огледа наоколо.
Обкръжението й се беше променило напълно. Ударната вълна беше съборила не само нея и останалите, но и мравките и ги беше запратила на метри разстояние от тях. Навсякъде в сивата кал пламтяха малки огнища, там, където от небето бяха нападали горящи отломки и огън. Гореше и част от острова, а от гората се издигаше огромен черен облак дим. Самолетът не беше непосредствено над реката, когато го беше улучил лазерният лъч. Това, което беше останало от него, сигурно беше паднало, опожарено, в джунглата.
Тя чу кашлица до себе си и рязко се обърна. Гърк, както и останалите, също беше преобърнат от ударната вълна и сега се мъчеше да се измъкне от блатото. С бърз поглед се увери, че не е ранен сериозно, после се изправи и се огледа за останалите. Скудър беше застанал на около двайсет-трийсет метра от нея на колене и придържаше със стон лявата си ръка. Нет и младият французин се изправяха мъчително на крака, но очевидно не бяха сериозно ранени.
Десетината мравки също бяха оцелели, но насекомите изглеждаха някак странно объркани, като че ли за секунда бяха напълно забравили за какво изобщо са тук. Само една от тях правеше колебливо движение по посока на Скудър, после обаче нададе почти жалостив вик, извърна се и се заклати към останалите от групата си.
Черити даде знак на Гърк да се присъедини към нея и непознатия, а самата тя изчака Скудър, когото странното поведение на мравките беше изненадало също като нея, защото гледаше с недоумение към черните същества, които не показваха с нищо да имат намерение да се нахвърлят върху беззащитните си жертви. Едва след това той се извърна колебливо.