И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Данс помисли малко и се обърна към О’Нийл:
— Ще отидем ли да поговорим с него?
Винаги е трудно да избереш точния момент за среща със заподозрения. Травис едва ли смяташе, че вече са по следите му. Появата им щеше да го свари неподготвен и вероятно щеше да го накара да изпусне нещо уличаващо; дори да признае. От друга страна, можеше да унищожи уликите и да избяга.
Двоумеше се.
Нещо обаче я подтикна да вземе решение. Спомни си какво се четеше в очите на Тами — страх от отмъщение и опасение, че престъпникът ще нападне и друг човек.
Почувства, че не бива да отлагат, и реши:
— Да вървим да го видим.
10.
Семейство Бригам обитаваха занемарено бунгало в двор, осеян с автомобилни части и разглобени стари уреди. Зелени торби с боклук, от които се сипеха отпадъци и изгнили листа, се виждаха сред счупени играчки и инструменти. Една котка ги следеше предпазливо иззад лозницата под неподдържания жив плет. О’Нийл паркира на покритата с чакъл алея на четирийсетина крачки от къщата и с Данс излязоха от полицейската му кола без отличителни знаци.
Огледаха се наоколо.
Плътната растителност, безлюдната околност и запуснатият двор сякаш бяха пренесени от далечния Юг. Запуснатата къща и острият мирис на блато, долитащ съвсем отблизо, обясняваха как семейството е успяло да си позволи уединение в тази иначе скъпа част на щата.
Запътиха се към входа и ръката на Катрин несъзнателно се спусна към кобура на пистолета през разкопчаното сако.
Беше нащрек, усещаше напрежение.
И въпреки това нападението на момчето я свари неподготвена.
Заобикаляха анемичната папрат край наклонения гараж, долепен до къщата. Катрин се обърна и видя, че О’Нийл застива, вперил поглед над рамото й. Той протегна ръка, стисна я за сакото и я дръпна надолу.
— Майкъл! — извика тя.
Камъкът профуча само на няколко сантиметра над главата й и прелетя през прозореца на гаража. След миг полетя втори. О’Нийл се приведе, за да избегне удара. Камъкът се удари в малка фиданка.
— Добре ли си? — попита Майкъл.
Данс кимна.
— Видя ли откъде идват?
— Не.
И двамата се взряха в гъстата гора около двора.
— Ето! — извика Катрин, сочейки към втораченото в тях момче в къси панталонки и шапка с козирка. То се обърна и побягна.
Данс се поколеба само миг. Не носеха радиостанции; не бяха подготвени за тактическа операция. А щяха много да се забавят, ако се върнат до колата да поискат подкрепление за преследването. Инстинктивно и двамата прецениха, че имат шанс да заловят нападателя, и се втурнаха напред.
Агентите в Бюрото за разследване тренират основни умения за ръкопашен бой, макар рядко да им се налага да ги прилагат. Освен това са длъжни да се явяват на проверки за физическа подготовка. Данс беше в добра форма — не заради строгия режим в Бюрото, а благодарение на екскурзиите из провинцията в търсене на музика за уебсайта. Въпреки облеклото — черен костюм с пола и бяла риза — тя се шмугна сред дърветата преди О’Нийл.
Момчето се движеше малко по-бързо.
О’Нийл си извади телефона и поиска да им пратят подкрепление.
И двамата дишаха тежко. Данс се чудеше дали диспечерът го е разбрал.
Момчето изчезна и двамата забавиха темпо.
— Ето го! — извика тя и посочи изскочилия от храстите на петдесетина крачки пред тях младеж. — Оръжие?
Момчето държеше нещо черно в ръка.
— Не виждам.
Можеше да е пистолет, тръба или нож.
При всички положения…
Той се шмугна в гъсталака, зад който проблясваше зелена блатиста вода. Навярно това беше източникът на миризмата.
О’Нийл я погледна.
Тя въздъхна и кимна. Двамата извадиха пистолетите „Глок“ и се устремиха напред.
Работеха често заедно и се разбираха инстинктивно. Но стихията им бяха интелектуалните загадки, а не играта на стражари и апаши.
Данс си повтаряше: „Махни пръста от спусъка, не заставай пред оръжието на партньора, вдигни дулото на своето, ако той се озове пред него, стреляй само при самоотбрана, провери тила си, изстрелвай по три куршума, брой изстрелите.“
Мразеше тази част от работата.
Но се налагаше да спрат нападателя. Спомни си уплашения поглед на Тами Фостър и се втурна през дърветата.
Момчето отново изчезна. Пътеката се разклоняваше. С О’Нийл спряха. Накъде ли беше побягнал Травис? Тук растителността беше много гъста, на моменти непроходима. О’Нийл мълчаливо посочи наляво, после надясно и вдигна вежди.