И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
При споменаването на качулката Данс си спомни издайническата реакция на Тами.
Благодари на полицая и затвори. След секунда се обърна към Боулинг:
— Какви изводи можем да си направим от написаното за Травис в блога, Джон?
Той се замисли.
— Хрумва ми нещо. Ако наистина е запален геймър, както твърдят, това подсказва доста.
— Искаш да кажеш, че игрите програмират склонност към насилие? Снощи гледахме филм по „Дискавъри“ по тази тема — обади се О’Нийл.
Джон Боулинг обаче поклати глава.
— Медиите преувеличават. Ако детството му е минало нормално, не бих се притеснявал много–много. Някои деца омаловажават последствията от насилието, ако твърде рано са изложени продължително на определени — предимно визуални — дразнители. Но в най-лошия случай стават безчувствени, а не опасни. При младите склонността към насилие извира от гняв, а не от гледане на филми. Игрите оказват друго съществено влияние. Промяната е очевидна при младите. Разликата между синтетичния и реалния свят може би убягва на Травис.
— Синтетичният свят?
— Заимствах термина от книга по темата на Едуард Кастронова. Синтетичният свят е вселената на онлайн игрите и виртуалните сайтове, създаващи алтернативна реалност — „Секънд Лайф“ например, фантастични светове, в които пристъпваме благодарение на компютъра. Хората от нашето поколение обикновено различават ясно границата между синтетичния и реалния свят. В реалния вечеряш със семейството си, играеш футбол или излизаш на среща, след като изключиш компютъра. Ала при по-младите — имам предвид не само юношите, но и онези на по двайсет-трийсет години — границите се размиват. Синтетичният свят им се струва все по-реален. Всъщност едно проучване наскоро установи, че една пета от участниците в онлайн игра възприемат реалния свят само като място за ядене и спане, а синтетичният е истинският им дом.
Данс слушаше невярващо.
Изражението й развесели Боулинг.
— О, редовият геймър обикновено прекарва трийсет часа седмично в синтетичния свят; някои дори два пъти повече. Стотици милиони са свързани по някакъв начин с виртуалния свят, а десетки милиони му отделят голяма част от времето си. А днес синтетичният свят изглежда неподозирано реалистично. Чрез аватарите си — въображаеми образи, които ни представляват — обитаваме светове, пълнокръвни като истинския. Детските психолози са изследвали как хората си създават аватари; подсъзнателно играчите формират образите си, въплъщавайки се в ролята на родители. Икономистите също изучават игрите. Без социални умения ще умреш от глад. В повечето игри се печелят пари, които са в обращение в съответната виртуална реалност; в еВау те дори носят печалба в долари, евро, британски лири. Купуваш и продаваш виртуални стоки — магически жезъли, оръжия, дрехи, къщи и дори самите аватари, при това срещу реални пари. Наскоро в Япония геймъри заведоха дело срещу хакери, откраднали виртуални вещи от синтетичните им домове. И спечелиха делото.
Боулинг изправи рамене и на Данс отново й направиха впечатление искрите в очите му и разпаленият му тон.
— Един от най-добрите примери за преливането между синтетичния и реалния свят е известната онлайн игра „Уърлд ъф Уаркрафт“. Създателите й измислили болест, състояние, което подкопава здравето и силата на образите. Нарекли я „порочна кръв“. Тя омаломощавала могъщите и убивала по-слабите. Случило се обаче нещо странно. Изпуснали болестта от контрол и тя започнала широко да се разпространява. Като виртуална чума. Дизайнерите нямали такива намерения. Имало само два изхода — заразените или умирали, или се адаптирали към вируса. От Центъра за контрол на заболяванията в Атланта научили за явлението и назначили екип да проследи разпространението на заразата. Използвали го като модел в епидемиологията. — Боулинг се облегна назад и продължи: — темата за синтетичния свят е дълга и интересна, но основният въпрос в случая е не дали Травис е станал безчувствен към насилието, а в кой свят обитава повече — в реалния или във виртуалния. Ако по-често е в синтетичния, значи животът му протича съобразно съвсем различни правила. А ние не ги знаем. Може би в този свят отмъщението за виртуалния тормоз е напълно допустимо, препоръчително, дори наложително. Нещо като шизофреник, който убива, защото е убеден, че жертвата е заплаха за света. Той не върши нищо лошо. Всъщност според него убийството е героична постъпка… Как ли разсъждава Травис? Само не забравяйте, че може би за него да отвлече Тами Фостър е като да смачка муха.