Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Луси се вторачи в луната и бавно започна да върти чашата между пръстите си. Накрая каза:
— Трябва да поработя с компютъра ти.
Разтребих масата, а тя отиде в кабинета ми. Знаех, че ми е сърдита. Луси искаше пълна откровеност, а мен не ме биваше по това. Стана ми неудобно и се почувствах зле, сякаш бях изменила на всички, които обичах. Обадих се на Марино, после на майка ми. Накрая направих две чаши кафе без кофеин и ги занесох в кабинета.
Луси си бе сложила очила и работеше на компютъра ми. Беше се съсредоточила и челото й беше намръщено. Оставих кафето на бюрото и надникнах над рамото й, за да видя какво пише, но не разбрах нищо.
— Как върви работата? — попитах.
— И добре, и зле — отговори тя и нетърпеливо въздъхна. — Проблемът с „Америка онлайн“ е, че не можеш да проследиш файла, докато не проникнеш в програмния език. Точно това правя в момента. Все едно следвам пътека от трохи в многопластова вселена.
Седнах до нея.
— Луси, можеш ли да ми кажеш дали убиецът ми е изпратил тези снимки?
Тя спря да работи, махна очилата и започна да масажира слепоочията си, сякаш имаше главоболие.
— Имаш ли тиленол?
— Ацетаминофенът не трябва да се взима с алкохол — отговорих аз, отворих едно от чекмеджетата на бюрото и й дадох мотрин.
Луси глътна две хапчета и рече:
— Първо, щеше да бъде по-лесно, ако името ти в „Америка онлайн“ не беше същото като истинското. КСКАРПЕТА.
— Нарочно го направих лесно, за да могат колегите да ми изпращат съобщения — за пореден път обясних аз.
— Направила си го лесно за всички. — Тя ме погледна укорително. — Получавала ли си преди това ексцентрични съобщения?
— Мисля, че това е нещо повече от ексцентрично.
— Моля те, отговори на въпроса ми.
— Няколко пъти. Но нищо обезпокоително. Обикновено след някой сензационен случай, предизвикал множество публикации в пресата.
— Трябва да смениш потребителското си име.
— Не. Смъртдок може да ми изпрати още нещо. Не мога да го сменя точно сега.
— Страхотно — рече Луси и пак си сложи очилата. — Сега пък искаш да си кореспондирате.
— Моля те, Луси — тихо казах аз. И мен започна да ме боли главата. — Имаме работа.
Тя замълча, после се извини.
— Предполагам, че се държа твърде покровителствено с теб. Така, както ти винаги си се държала с мен.
— Така е. — Потупах я по коляното. — Смъртдок е намерил името ми в директорията с абонати на „Америка онлайн“, нали?
Луси кимна.
— Хайде да поговорим за данните за теб в „Америка онлайн“.
— Там няма нищо, освен професионалните ми титли и служебния ми телефон и адрес. Не съм вкарвала лични подробности като семейно положение, дата на раждане, любими занимания и така нататък. Дотолкова поне мога да разсъждавам.
— А ти провери ли информацията за него?
— Откровено казано, не ми е минало през ума.
Потисната, аз се замислих за следите от триона, които не можеха да бъдат различени, и почувствах, че днес съм направила още една грешка.
— Ето, има информация — каза Луси. — Той иска да знаеш кой е. Затова е написал данни за себе си.
Тя беше влязла в директорията с абонатите на „Америка онлайн“ и когато отвори описанието на смъртдок, аз не повярвах на очите си.
Юристка, аутопсия, съдебна лекарка, Корнел, труп, смърт, разчленяване, ФБР, съдебна медицина, Джорджтаун, италианка, Джон Хопкинс, безпристрастна, убийца, патолог, акваланги, Вирджиния.
Списъкът продължаваше. Професионалната и личната информация описваше мен.
— Смъртдок сякаш иска да каже, че се идентифицира с теб — отбеляза Луси.
Бях стъписана. Изведнъж ми стана студено.
Луси отмести стола си назад и ме погледна.
— Той знае биографията ти. В киберпространството, в Световната мрежа, вие сте един и същ човек с две различни потребителски имена.
— Не сме един и същ човек. Не мога да повярвам, че го казваш.
— Снимките са твои и ти си ги изпратила сама на себе си. Било е лесно. Само си ги сканирала. Фасулска работа. Можеш да си купиш цветен скенер за четири-петстотин долара. Прикрепяш файла към съобщението „десет“ и си го изпращаш на себе си, на КСКАРПЕТА. Или с други думи…