Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Какви неща?
— Влакна, които според вас приличали на онези от дрехите ми в деня, когато се запознахме. Казали сте, че ръстът ми съответства на размерите на човека, който е разчленил онзи труп. Натискът, упражнен върху триона, съвпадал с физическата ми сила. Искали сте информация за мен, за да направите тестове. ДНК. Смятали сте ме за странен…
— Господи, Кийт — прекъснах го аз. — През целия си живот не съм чувала толкова много глупости накуп. Ако кажа дори едно от тези неща, ще ме уволнят за некомпетентност.
— Има и друго. — Плезънтс отново скочи. В очите му блесна гняв. — Той е говорил с колегите ми! Всички се питат дали не съм убиец. Разбирам го по начина, по който ме гледат.
Кийт се разплака. В същия миг вратите се отвориха и във фоайето влязоха няколко полицаи. Те не ни обърнаха внимание, защото им бяха позвънили от моргата, където Филдинг работеше върху трупа на пешеходец, блъснат от кола. Плезънтс беше твърде разстроен, за да продължи разговора, а аз — твърде вбесена от Ринг, за да знам какво друго да му кажа.
— Имаш ли адвокат? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Мисля, че е по-добре да си вземеш.
— Не познавам никого.
— Ще ти кажа няколко имена.
Уинго отвори вратата и се стъписа, като видя, че Плезънтс плаче на дивана.
— Доктор Скарпета? — каза Уинго. — Доктор Филдинг пита дали да изпрати личните вещи в погребалния дом.
Приближих се до Уинго, защото не исках Плезънтс да се разстройва още повече от работата тук.
— Полицаите тръгнаха към моргата — тихо казах аз. — Ако те не искат личните вещи, Филдинг може да ги изпрати в погребалния дом.
Уинго гледаше изпитателно Кийт, сякаш го познаваше отнякъде.
— Слушай. Кажи на господин Плезънтс телефонните номера на Джеймсън и Хигинс — казах аз. Двамата бяха много добри адвокати и ги смятах за приятели. — После го изпрати.
Уинго продължаваше да го гледа като хипнотизиран.
— Уинго? — попитах аз, защото той, изглежда, не ме чу.
— Да.
Минах покрай него и тръгнах надолу. Исках да говоря с Уесли, но може би първо трябваше да се свържа с Марино. Докато слизах с асансьора, се питах дали да не се обадя на областната прокурорка на Съсекс и да я предупредя за Ринг. И докато всичко това минаваше през главата ми, изпитвах огромно съжаление към Плезънтс. Страхувах се за него. Колкото и невероятно да изглеждаше, знаех, че може да го обвинят в убийство.
Филдинг и полицаите гледаха пешеходеца на първата маса за аутопсии, но не разменяха обичайните шеги, защото жертвата беше деветгодишната дъщеря на един от градските съветници. Рано сутринта отивала на автобусната спирка, когато някой с висока скорост излязъл от шосето. Нямаше спирачен път, затова шофьорът явно бе блъснал момичето отзад, без дори да намали.
— Какво става? — попитах аз.
— Положението е сериозно — отговори един от полицаите.
— Бащата се е побъркал — рече Филдинг, докато събираше веществени доказателства от дрехите на детето.
— Има ли следи от боя? — попитах аз, защото ако имаше дори частица боя, можехме да идентифицираме модела и производителя на колата.
— Засега не.
Заместникът ми беше в лошо настроение. Не обичаше да прави аутопсии на деца. Кой ли обича?
Огледах скъсаните, окървавени джинси на момичето. Предната броня го бе блъснала в свивките на коленете, а главата се бе ударила в предното стъкло. Момиченцето бе носило малка червена раница. Сърцето ми се сви, като видях кутията с обяда, учебниците, тетрадките и писалките. Догади ми се.
— Отпечатъкът от решетката е доста високо. На нивото на хълбоците.
— И аз мислех за това — обади се друг полицай. — Изглежда, е било пикап. По време на инцидента в квартала е забелязан черен джип „Чероки“, който се движел с висока скорост.
— Бащата се обажда през половин час — каза Филдинг и ме погледна. — Мисли, че е нещо повече от инцидент.
— Какво по-точно?
— Политическо убийство — отговори той и продължи да събира влакна и частици.
— Господи, дано не е така — казах и тръгнах. — И без това положението е достатъчно неприятно.
На стоманената маса в отсрещния ъгъл на моргата имаше електрическа печка, на която варяхме костите, за да ги оголим от плътта и мазнините. Процесът беше адски противен и изискваше сваряването на частите от тялото в десетпроцентов разтвор на белина. Голямата потракваща стоманена тенджера и миризмата бяха ужасни и аз обикновено оставях тази дейност за нощите или за събота и неделя, когато нямахме посетители.