Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Хм. Не си отбелязала следите от твоя трион.
Той не ме упрекваше, а само ми напомняше и аз отново се ядосах на себе си. Обикновено бях много внимателна. Дори бях известна с това, че съм педантична до идиотизъм.
— Направих предположение и сгреших — казах аз. — Не очаквах да видя, че убиецът е използвал трион с характеристики, близки до моя.
— Убийците обикновено не използват триони за аутопсии. — Той блъсна стола си назад и стана. — Всъщност не съм имал такъв случай. Само съм изучавал теоретично този вид следи.
— Тогава са от трион за аутопсии, така ли?
— Не мога да съм сигурен, докато не ги разгледам с микроскоп. Но и двата края сякаш са отрязани с трион „Страйкър“.
Кантър взе торбичките с костите. Тръгнах след него по коридора и опасенията ми се засилиха. Не знаех какво ще правим, ако той не може да различи следите. Грешка като тази, която бях допуснала, беше достатъчна, за да провали дело в съда.
— Знам, че вероятно няма да кажеш много за прешлена — рекох аз, защото прешленът имаше множество сраствания и по повърхността му трудно можеха да се видят следи от инструменти.
— Е, нищо не ти стана, че го донесе. Може пък да ни провърви.
Влязохме в лабораторията.
Нямаше нито сантиметър свободно пространство. Сто и петдесет литрови барабани с обезмаслители и полиуретанов лак бяха сложени навсякъде, където можеха да се вместят. Лавиците от пода до тавана бяха отрупани с пакетирани кости, а в кашони и на колички бяха поставени всякакви видове триони, известни на човека. Разчленяванията бяха рядко явление и аз знаех, че за това злодеяние има само три очевидни мотива. Първо: транспортирането на торса е по-лесно. Второ: идентификацията се забавяше, понякога дори ставаше невъзможна. Или трето, най-простото: ненормален.
Кантър седна до един микроскоп с камера и отмести встрани поднос със счупени ребра и тироиден хрущял, върху които сигурно бе работил, преди да пристигна.
— Освен всичко са го ритнали и в гърлото — разсеяно обясни той, докато си слагаше хирургични ръкавици.
— В хубав свят живеем — отбелязах аз.
Кантър отвори найлоновата торбичка с остатъка от дясната бедрена кост и доближи към срязаните повърхности фиброоптична лампа.
— Определено е „Страйкър“ — каза той, като надникна през лупата. — Сигурно движението на триона ти е бързо и възвратно-постъпателно, защото повърхността е гладка. Изглежда почти като лакирана. Виждаш ли?
Той се дръпна и аз погледнах. Костта беше леко набраздена, досущ замръзнала на вълнички вода, и блестеше. За разлика от другите електрически триони, „Страйкър“ има вибриращо острие, което не прониква дълбоко. Не реже кожа, а само твърдата повърхност на кости или ортопедичен гипс.
— Явно напречните нарези в средата са направени от мен — казах аз. — Докато взимах костен мозък за изследване на ДНК.
— Но следите от нож не са от теб.
— Не.
— Е, вероятно няма да научим нищо повече. Ножовете обикновено прикриват следите си, освен ако костта или хрущялът на жертвата не са прободени или отрязани.
— Но добрата новина е, че има няколко пробни нареза и една по-широка бразда и може да се определи разстоянието между зъбците на триона — каза Кантър, докато фокусираше микроскопа.
Не знаех нищо за трионите, докато не започнах да прекарвам повече време с Дейв Кантър. Костта е отлична повърхност за следи от инструменти и когато се среже с трион, се образуват бразди. Когато с микроскоп се изследват стените и дъното на браздата, може да се види от коя страна трионът е излязъл от костта. Определянето на характеристиките на отделните зъбци, броят им на квадратен сантиметър и разстоянието между тях и браздите показват формата на острието.
Кантър наклони оптичната лампа на една страна, за да освети ярко браздите и резките.
— Виждаш извивката на острието.
Той посочи следите от пробните опити. Някой бе допрял триона до костта и после бе опитал да я среже на друго място.
— Тези следи не са от мен — казах аз. — Или поне се надявам, че съм по-опитна.
— Тъй като това е краят, където са повечето следи от ножа, съгласен съм с теб. Онзи, който е направил това, е трябвало първо да реже с нещо друго, защото вибриращият трион не реже плът.
— Трион?
— Зъбците са големи. Седемнайсет броя на разстояние четирийсет сантиметра. Затова сигурно е използван кръгъл трион за аутопсии. Обърни костта.