Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Une femme fatale7.
— Май така се казва.
— Познавате ли я добре?
— Скъпи ми господине, та тя е една от най-добрите ми приятелки! И все пак… изобщо не бих й се доверила!
— Така ли? — кимна детективът и смени темата. Попита я за капитан Макларън.
— Джок? Старият приятел? Той е душичка. Като че ли е роден да бъде приятел на семейството. Двамата с Арнолд бяха близки. Мисля, че Арнолд споделяше с него повече, отколкото с всеки друг. А за Маргарет, разбира се, е дресираното кученце. От години е влюбен в нея.
— Господин Клейтън ревнуваше ли от него?
— Да ревнува от Джок? Що за идея! Маргарет е много привързана към Джок, но никога с нищо не е показвала нещо друго към него. Не мисля, че човек може да допусне… Не разбирам защо… Струва ми се срамно. Той е толкова добър.
Поаро отново смени темата и насочи разговора към прислужника. Освен че смяташе, че прави хубави коктейли, Линда Спенс нямаше мнение за Бърджес, защото почти не го бе забелязвала.
Но много бързо схвана накъде клони Поаро.
— Предполагам си мислите, че той също би могъл да убие Арнолд? Според мен е дяволски невероятно.
— Думите ви ме объркват, мадам. Струва ми се (въпреки че сигурно няма да се съгласите), че е дяволски невероятно не толкова, че майор Рич е убил Арнолд Клейтън, а начинът, по който го е направил.
— Имате предвид стилета? Да, наистина е нетипично. Прилича повече на случайно попаднало му под ръка оръжие. По-лесно би било да го удуши, нали?
Поаро въздъхна.
— Отново се връщаме към историята на Отело. Да, Отело… подсказахте ми една идея…
— Така ли? Каква? — В този момент се чу шум от отключване и вратата се отвори. — А, ето го Джеръми. Искате ли да говорите и с него?
Джеръми Спенс беше приятен на вид около трийсетгодишен мъж. Бе облечен стилно и излъчваше самоувереност. Госпожа Спенс се извини, че трябва да отиде в кухнята, за да види яденето, и излезе, оставяйки ги сами.
Джеръми Спенс не беше приказлив като жена си. Очевидно му бе крайно неприятно, че е замесен в подобен случай, и отговорите му сякаш нарочно не носеха никаква информация. От известно време били близки със семейство Клейтън, но с Рич не се познавали добре. Изглеждал приятен човек. Доколкото си спомнял, Рич се държал напълно естествено през въпросната вечер. Винаги е смятал, че Клейтън и Рич са добри приятели. Случаят му се струва необясним.
По време на разговора Джеръми Спенс на няколко пъти недвусмислено подсказа на Поаро, че с нетърпение очаква той да си тръгне. Държа се учтиво, но само толкова.
— Виждам, че въпросите ми не ви допадат — отбеляза детективът.
— Е, вече доста обстойно отговаряхме на полицаите. Струва ми се, че бе достатъчно. Казахме им всичко, което сме видели или чули. А сега… бих искал да го забравя.
— Напълно ви разбирам и ви съчувствам. Крайно неприятно е човек да се забърква в подобен случай. Питат те не само какво си видял или чул, а дори какво мислиш.
— По-добре е да не се мисли.
— Но това не може да се избегне. Смятате ли например, че госпожа Клейтън е замесена? Дали е планирала убийството на съпруга си заедно с Рич?
— Мили Боже! Не! — Спенс изглеждаше шокиран и объркан. — Нямах представа, че може да се допусне такова нещо.
— Съпругата ви не сподели ли с вас подобна възможност?
— О, Линда! Знаете какви са жените… все си имат зъб една на друга. Маргарет няма почитателки сред представителките на своя пол. Твърде привлекателна е. Но това предположение, че Рич и Маргарет са планирали убийството… това е невероятно!
— Подобни неща са се случвали и преди. Помислете за оръжието например. То подхожда повече на жена, отколкото на мъж.
— Искате да кажете, че полицията е стигнала до извода, че е нейно… това е невъзможно! Искам да кажа…
— Нищо не зная за това — отвърна замислено Поаро и побърза да напусне къщата.
От изражението на Спенс реши, че е предоставил на господина тема за размисъл.
— Простете ме, че го казвам, мосю Поаро, но не виждам как бихте могли да ми помогнете.
Детективът не отговори. Замислено наблюдаваше мъжа, обвинен в убийството на приятеля си Арнолд Клейтън.
Внимателно изучаваше здравата челюст и издълженото му лице. Мъжът бе мургав, строен и мускулест. Приличаше на хрътка. От лицето му не се разбираше нищо. Посрещна посетителя си без следа от учтивост.
7
Une femme fatale (фр.) — фатална жена. — Б.пр.