Приключението на коледния пудинг

— Разбира се, че кой друг?

Той си помисли, че точно в това е въпросът. Не й отговори, а продължи да пита:

— Как ви се стори майор Рич през онази фатална вечер? Както обикновено ли или не?

Линда Спенс присви очи.

— Не, не приличаше на себе си. Беше различен.

— Колко различен?

— Ами след като току-що хладнокръвно сте намушкали човек…

— Но тогава вие не сте го знаели, нали?

— Не, разбира се, че не.

— Тогава защо решихте, че е бил различен? В какво точно се състоеше разликата?

— Ами… беше разсеян. О, не знам. Но като си мисля за онази вечер, имам чувството, че определено имаше нещо.

Поаро въздъхна и продължи да пита:

— Кой пристигна пръв?

— Ние двамата с Джим. После Джок и накрая Маргарет.

— Кога за пръв път се спомена, че господин Клейтън е заминал за Шотландия?

— Когато дойде Маргарет. Обърна се към Чарлс и каза: „Арнолд много се извинява, но трябваше спешно да замине за Единбург с нощния влак.“ А той рече: „О, колко жалко.“ Джок се обади: „Съжалявам, но мислех, че вече знаеш.“ После поднесоха напитките.

— Майор Рич случайно да е споменал, че се е виждал с господин Клейтън същата вечер? Да е казвал, че той се е отбил на път за гарата?

— Не съм чула.

— Не е ли странно това с телеграмата?

— Какво му е странното?

— Била е фалшива. Никой от Единбург не я е изпращал.

— Значи така. Още тогава се зачудих.

— Имали сте някакво подозрение?

— Ами то просто биеше на очи.

— Какво имате предвид?

— Уважаеми господине, не се правете на невинен. Тайният любовник разкарва съпруга! Така теренът е чист за вечерта.

— Искате да кажете, че майор Рич и госпожа Клейтън са планирали да останат заедно през нощта?

— Вече сте чували за такива неща, нали? — развесели се Линда.

— И телеграмата е била изпратена от единия от тях?

— Няма да се учудя.

— Смятате, че двамата са имали любовна връзка?

— Нека кажем, че няма да се изненадам, ако е било така. Не го знам със сигурност.

— Дали господин Клейтън се е досещал?

— Арнолд бе необикновен човек, беше много саможив, ако разбирате какво имам предвид. Мисля, че е знаел. Но беше от хората, които не биха допуснали това да продължава. Повечето го смятаха за сухар, който няма чувства. Но съм напълно убедена, че съвсем не беше такъв. Странното обаче е, че щях да се изненадам по-малко, ако Арнолд бе убил Чарлс, а не обратното. Подозирах, че Арнолд е много ревнив.

— Интересно.

— Въпреки че по-вероятно ми изглежда да посегне на Маргарет. Като Отело. Знаете ли, Маргарет има особено въздействие върху мъжете.

— Тя е красива жена — отбеляза сдържано Поаро.

— Не е само това. В нея има нещо. Тя просто омагьосва мъжете и те полудяват по нея, а тя сякаш всеки път се изненадва и ги гледа с широко ококорени очи, от което те още повече се побъркват.