Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Дахно замълча, но Блейс не продължи разговора. След известно време на лицето на брат му отново се появи усмивка.
— Имаш ли нещо против да се разболееш за ден-два?
— Да се направя на болен или имаш друго наум? — уточни Блейс.
Студенина плъпна по гърба му. Ако Хенри разбереше, че се преструва, то ремъка не му мърдаше, и щеше да е съвсем справедливо.
— Не, разбира се. — Дахно се усмихваше величествено. — Ще ти намерим нещо, което наистина ще те разболее. Висока температура, болки в корема — само за един-два дни. Избери си подходящ ден, когато ще имаш тежка работа, или дълго ще стоиш на слънце, и глътни това, което ще ти дам. Хенри въобще няма да има повод да се усъмни в болестта ти. Ще му кажеш, че това честичко ти се случва, и ще го помолиш да се свърже с мен, тъй като аз знам как да се справям с болежките ти. И тогава вече аз ще го посъветвам какво да прави.
Блейс се притесняваше най-вече от гаденето и повръщането, а не от високата температура. Ненавиждаше гаденето — цялото му тяло страдаше от това, а още по-силно мразеше да повръща.
— Тази болест… само от този вид ли има? Не може ли да бъде просто треска? — попита той.
— Не — решително отговори Дахно, — трябва да е нещо по-сериозно — такова, че Хенри да извика мен, а не местния доктор. Ще кажеш на чичо, че местната медицина не ти помага, по-вероятно е само да ти навреди и въобще е опасна за тебе. Обясни му, че само аз мога да намеря и доставя подходящото за теб лекарство.
— Добре — кимна Блейс.
Живеейки заедно с майка си, той беше свикнал с употребата на лекарства и ги възприемаше като необходимо зло. Затова и не смяташе, че това е кой знае какво.
— А най-добре е — забеляза Дахно, — да намерим от този препарат още сега — така ще можеш да го имаш при себе си още днес.
Той поднесе ръка към устните си, свърза се с някого по гривната и започна да говори. Тъй като говореше тихо, Блейс не успя да разбере за какво става дума. Когато свали ръката си, Дахно каза на Блейс.
— Е, добре, уредено е — ще стане още сега. Трябва да отидем до другия край на града, за да вземем лекарството, а после ще те закарам обратно във фермата.
Трите кафяви хапчета бяха толкова малки, че Блейс се съмняваше дали ще свършат работа. Трябваше да ги взима едно по едно. След по-малко от седмица се появи и подходящият случай — чичото му заповяда да остави чистенето на Уил и на другата сутрин да тръгне с Джошуа — козите трябваше да се прекарат от зимното на лятното пасбище, което се намираше в близката планина на близо две хиляди фута височина. Блейс реши да използва шанса си и като се върна след това във фермата, той незабелязано глътна едно от хапчетата. Отначало не усети нищо и приблизително половин час прекара чудейки се дали да не глътне и второто, но скоро усети първите признаци. След около петнадесет минути започна слабо да му се гади. А след един час вече бе повърнал няколко пъти. Хенри го нямаше, беше излязъл по задачи извън фермата. Джошуа, в ролята си на най-големия, заповяда на Блейс да си легне в леглото и накара Уил да му слага мокри кърпи на челото, докато не се върне баща им и не предприеме нещо друго.
Хенри се върна малко преди обяд и съвсем не очакваше да намери племенника си в кревата. Той беше порядъчно учуден, в семейството рядко боледуваха.
Той изгледа Блейс, взе термометър и му измери температурата. Тя се оказа с два градуса и половина по-висока от нормалната.
— Трябва да се иде за доктора, казва се Крис Родерик — каза му Хенри. — Сигурен съм, че не е нещо опасно, но ще съм по-спокоен, ако дойде да те прегледа.
Блейс немощно запротестира, разказвайки му историята, която бяха съчинили с Дахно.
— Ами добре тогава — съгласи се Хенри. — Ще му звънна в града от магазина, и ще се постарая да не се бавя много.
След като поговори с Дахно, той реши да го почака. Онзи можеше да дойде или късно тази вечер, или на следващата сутрин.
Хенри отново заразпитва Блейс каква е тази болест и как е започнало всичко. Но Блейс само повтори, че се е преуморил и после се е почувствал зле. Наложи се чичо му да го остави на мира, прехвърляйки грижите за болния на Уил и Джошуа, които се редуваха да сменят мокрите кърпи.
После момчетата отидоха да спят, и Хенри пое студените компреси, а освен това му поднасяше и нощното гърне, когато Блейс повръщаше. Хенри прекара цялата нощ при Блейс и беше учудващо мил и внимателен към него.
Още вечерта в стомаха на Блейс не беше останало нищо, но мъчителните пристъпи на повръщане продължаваха. Заради тях нощта бе направо кошмарна. Едва сутринта, два часа преди съмване, той чу дългоочаквания рев на турбините, и Дахно най-накрая дойде.