Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Той леко се изкашля.
— Ето какво искам да ви кажа. През шейсетте години си мислехме, че знаем всичко за анасазите. Спомням си, че големият археолог на Югозапада Хенри Аш съветваше студентите си да търсят други райони за проучване. „Това е изцеден портокал“ — казваше той. Но сега, след трийсет години загадъчни и необясними открития, ние съзнаваме, че не знаем почти нищо за анасазите. Не разбираме културата им, не разбираме религията им. Не можем да четем техните петроглифи и пиктограми. Не знаем какъв език са говорили. Не знаем защо са осеяли Югозапада с фарове, светилища, пътища и сигнални станции. Не знаем защо през хиляда сто и петдесета година ненадейно са изоставили каньона Чако, изгорили пътищата и се оттеглили в най-отдалечените, недостъпни каньони на Югозапада, където построили могъщи скални крепости. Какво се е случило? От кого са се уплашили? След един век те напуснали и тях и оставили необитаемо цялото плато Колорадо и котловината Сан Хуан, около сто и трийсет хиляди квадратни километра. Защо? Факт е, че колкото повече неща откриваме, толкова по-неясни стават тези въпроси. Днес някои археолози смятат, че никога няма да узнаем отговорите.
Годард още повече сниши глас. Въпреки топлината на огъня Нора потръпна.
— Но сега имам предчувствие — дрезгаво прошепна той. — Убеден съм, че Кивира ще ни даде отговор на всички тези загадки.
И отново ги обходи с поглед един по един.
— Вие се отправяте на приключение, каквото се случва веднъж в живота. Потегляте за обект, който може да се окаже най-голямото археологическо откритие на десетилетието, а може би дори на века. Но да не се заблуждаваме. Кивира ще е място на открития, но и на загадки. Напълно е възможно да постави също толкова нови въпроси, на колкото ще отговори. И това ще ви предизвика по начини, които не сте и предполагали — и физически, и интелектуално. Ще има моменти на триумф и моменти на отчаяние. Но никога не бива да забравяте, че представлявате Археологическия институт на Санта Фе. А институтът представлява най-високият стандарт за археологическо проучване и морално поведение.
Той впери поглед в Нора.
— Нора Кели е в института едва от пет години, но доказа, че е отличен теренен специалист. Тя ръководи експедицията и аз й гласувам пълно доверие. Не искам никой да го забравя. Когато се присъедини към вас в Пейдж, дъщеря ми също ще се подчинява на доктор Кели. Не може да има никакви съмнения за това кой командва.
Той отстъпи от огъня към мрака на надвисналата скала. Нора се наведе напред и наостри слух, за да чуе шепота му, заглушаван от пращенето на пламъците.
— Някои хора не вярват в съществуването на изчезналия град Кивира. Те смятат, че тази експедиция е глупост, че си хвърлям парите на вятъра. Дори се опасяват, че това може да опозори института.
Председателят замълча за миг.
— Но градът съществува. Вие го знаете, знам го и аз. Идете и го открийте.
13.
Експедицията мина през Пейдж, Аризона, в два часа същия следобед. Пикапът и ванът следваха конските фургони и образуваха керван, който се проточи през града към пристанището. Насочиха се към гигантския асфалтов паркинг край езерото Пауъл. Пейдж беше един от бързоразвиващите се градове на запад, които бяха осеяли като обрив пустинята, построени вчера и вече западнали. Неговите къмпинги и панелни комплекси се простираха сред тръни и лобода и се спускаха към бреговете на езерото. На фона на града се издигаха трите сюрреалистичен комина на електростанцията „Навахо“, високи близо половин километър и бълващи облаци бял дим.
Зад Пейдж се намираше пристанището и самото езеро Пауъл — зелена змия, извила се сред фантастична каменна пустош. То беше огромно: дълго четиристотин и осемдесет километра, с хиляди километри крайбрежна ивица. Езерото представляваше шеметна гледка, пълна противоположност на градската баналност, пролом сред безкрайност от пясъци и небе. На изток се извисяваше черният купол на планината Навахо, чиито клисури все още бяха затрупани със сняг.
Поразена от гледката, Нора поклати глава. Преди тридесет и пет години на това място е бил каньонът Глен — според Джон Уесли Пауъл9 най-красивият каньон в света. После бяха построили бент и водите на река Колорадо постепенно бяха образували езерото Пауъл. В някога безмълвната пустиня, поне около Пейдж, сега ревяха моторници и джетове, миришеше на отработили газове, цигарен дим и бензин. Градът имаше сюрреалистичен вид на селище, кацнало в края на познатия свят.
9
Джон Уесли Пауъл (1834–1902) — американски изследовател и геолог. — В. пр.