Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Тъкмо се запознавахме — за миг се усмихна Арагон. — Това е Луиджи Бонароти, лагерен управител и готвач. — Той отстъпи настрани и посочи друг мъж, който се бе приближил зад него, за да се ръкува с Нора.
Новодошлият имаше тъмни сицилиански очи. Той се наведе и пое дланта й. Беше облечен в безупречно изгладен костюм в цвят каки и Нора усети слаб аромат на скъп афтършейв. Готвачът стисна ръката й и леко се поклони с европейска галантност.
— Наистина ли ще трябва да яздим чак до обекта? — попита Блек.
— Не — отвърна Нора. — Ще се наложи да вървите и пеш.
На лицето му се изписа недоволство.
— Струва ми се, че хеликоптерите са по-подходящи. Винаги съм използвал хеликоптери.
— Не и в този район — каза тя.
— А къде е журналистът, който ще документира всичко това за идните поколения? Не трябваше ли да е тук? Нямам търпение да се запозная с него.
— Той ще ни чака на пристанището Уахуип заедно с дъщерята на доктор Годард.
Другите започнаха да се събират около огъня и Нора седна на един от дънерите. Наслаждаваше се на топлината, вдишваше мириса на кедров дим, слушаше съскането и пращенето. Сякаш отдалеч чуваше гласа на Блек, който продължаваше да мърмори, че ще трябва да язди. Пламъците облизваха пясъчниковата скала и осветяваха назъбените гърла на пещерите. Стори й се, че за миг се мярна проблясък в една от тях. Сигурно оптична измама. Кой знае защо си помисли за Платоновата парабола с пещерата. „А как изглеждаме ние на техните обитатели, взиращи се в сенките по стената?“
В този момент усети, че разговорите наоколо са секнали. Всички наблюдаваха огъня, потънали в собствените си мисли. Нора погледна развълнувания Холройд. Радваше се, че специалистът по радарно сканиране не се е отказал да дойде. Ала Холройд вече не зяпаше огъня — беше се вторачил в мрачната скала.
Тя забеляза, че и Арагон вдига очи, последван от Блек. Когато проследи погледите им, отново видя проблясък в една от пещерите — пресеклив, но отчетлив. Разнесе се тихо изтракване, придружено от нови жълти светлинки. После се появи самотна фигура, сива на черния фон. Когато излезе от сянката на скалата, Нора разпозна изпитото лице на Ърнест Годард. Той безшумно се присъедини към групата. Огънят обагряше в пурпурно бялата му коса. Държеше нещо в ръка и проблясъците отново засияха между тънките му пръсти.
Годард дълго наблюдава поред всеки от екипа на експедицията. После пъхна предмета, който държеше, в кожена чанта и я подхвърли на Арагон, най-близкия от кръга.
— Разтъркай ги един в друг. — Тихият му глас едва се чуваше. — После ги предай нататък.
Когато антропологът й подаде чантата, Нора бръкна вътре и напипа два гладки камъка. Тя ги извади и ги повдигна към светлината: красиви кварцови образци, речни, ако се съдеше по вида им, покрити с ритуални знаци на анасазите, символизиращи „сипапу“ — входа към отвъдния свят.
Нора мигновено разбра какво е това. Тя ги отдръпна назад от светлината на огъня и ги потърка един в друг. Пред очите й чудотворни вътрешни искри възпламениха сърцата на камъните и те силно заблещукаха в мрака. Вперил поглед в нея, Годард кимна с глава.
— Светещи камъни на анасазите — тихо рече той.
— Истински ли са? — попита Холройд, когато ги взе от Нора и ги повдигна към светлината на огъня.
— Разбира се — потвърди председателят. — Открити са в медицински склад в голямата кива8 в Кийт Сийл. Преди смятахме, че анасазите са ги използвали като символ на мълнията в церемонии за призоваване на дъжд, но вече не сме сигурни. Издълбаната спирала представлява сипапу. А може да представлява и извор. Никой не знае със сигурност.
8
Голямо култово помещение в пуеблоиндианско селище. — Б. пр.