Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Мъжът се наведе и с безкрайна нежност прегърна мумията, извади я от нишата и я положи върху дебелия пласт прах на земята. Бръкна под кожуха и измъкна кошничка и знахарско вързопче. Развърза вързопа, извади нещо и го вдигна към мъждукащата светлина: два тънки бронзови косъма.
Фигурата отново се обърна към мумията, бавно постави космите в устата й и ги натика дълбоко в гърлото. Разнесе се сухо пращене. После се отдръпна назад. Свещта угасна и пак настъпи пълен мрак. Чуваше се тих шум, шепот, сетне име, напевно произнасяно с бавен равен глас:
— Кели… Кели… Кели…
Изтече много време. Отново се разнесе драсване на кибрит и свещта повторно бе запалена. Фигурата бръкна в кошницата и се наведе над мумията. На слабата светлина проблесна остър като бръснач обсидианов нож. Последва ритмично стържене: камък, режещ суха чуплива плът. Скоро фигурата се изправи с малък кръгъл скалп, осеян с косми, отрязан от темето на мумията. Мъжът почтително го постави в кошницата.
И за пореден път се наведе. Разнесе се шум от пробиване. След няколко минути се чу остро изтропване. Мъжът вдигна кръгло парче черепна кост, разгледа го и го остави в кошницата при скалпа. После насочи ножа към свитите сухи юмруци, внимателно отстрани изтлялата бизонска кожа от дланите и ги погали. След това пъхна ножа между пръстите и методично ги отчупи един по един. Като стискаше всеки пръст в ръка, той отрязваше върха му и го поставяше в кошницата. После се прехвърли на пръстите на краката, отчупи ги от тялото и отряза върховете им. По земята се сипеше дъжд от прах.
На светлината на самоделната свещ кошничката се напълни с парчета от трупа. Фигурата бързо уви мумията и я върна в нишата. Светлината угасна. Мъжът взе кошницата, напусна погребалната камера и запуши отвора с камъка. Предпазливо извади от кожуха си торба от еленова кожа, развърза стегнатия възел и я отвори. Като я държеше на разстояние от себе си, той внимателно поръси до скалата тънка диря от някакво прахообразно вещество. След това грижливо завърза торбата и се върна при другаря си на входа. Двамата бързо и безшумно се спуснаха в подножието на скалите и мракът на Ел Малпайс отново ги погълна.
12.
Фаровете на пикапа пронизваха мрака преди разсъмване и осветяваха облаците прах, които се вдигаха от откритите конюшни. Нора спря на неравния паркинг и угаси двигателя. Наблизо видя две тъмни коли, пикап и ван, и двете с герба на института. До конюшнята се виждаха два конски фургона и конярите качваха конете вътре на светлината на прожектори.
Нора слезе, потръпна в хладната утрин и се огледа. Небето щеше да започне да изсветлява най-рано след около половин час, но зорницата вече изгряваше — ярка точица на кадифения фон. Колите на института бяха празни и тя си помисли, че всички вече трябва да са при огнения кръг, където Годард имаше намерение да им опише експедицията и набързо да се сбогува. След час щяха да потеглят на дългото пътуване до Пейдж, Аризона, и езерото Пауъл. Беше време да се запознае с екипа.
Ала Нора се бавеше. Носеха се звуци от детството й: плясък на камшик, подсвиркване и викове на конярите, екот на играещи копита във фургони, трясък на врати на конюшни. Когато до ноздрите й достигна мирис на горящи борови цепеници, възелът в гърлото й започна да се отпуска. През последните три дни бе изключително предпазлива, постоянно нащрек, и все пак не забеляза нищо обезпокоително. Експедицията бе организирана невероятно бързо и гладко. Не беше изтекла нито дума. И ето че сега, далеч от Санта Фе, напрежението, което толкова много я бе измъчвало, започваше да изчезва. Нито за миг не преставаше да се пита кой е пратил писмото от баща й. Ала щом се отправеха на път, поне щеше да се избави от загадъчните си преследвачи.
Дребен коняр с дрипава шапка излезе от конюшнята, повел по един кон от двете си страни. Нора се обърна и го погледна. Мъжът нямаше и метър петдесет и пет, беше мършав и кривокрак. Той извика нещо на другарите си, които бяха скрити в прашния мрак — серия от заповеди с кратки, отсечени думи. „Това трябва да е Роско Суайър“ — помисли си тя. Каубоят, когото бе наел Годард, изглеждаше достатъчно опитен, обаче както винаги казваше баща й — „никой не е каубой, докато не го видиш да язди“. За миг отново я обзе раздразнение, когато си спомни, че Годард си е присвоил правото да назначава целия персонал, даже каубоя. Обаче плащаше сметката.
Нора смъкна седлото си от каросерията на пикапа и заобиколи колата.