Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Реклама! — извика Нора. Тя спря при фургона и задъхано се обърна към него.
— Какво съм направил? — невинно попита журналистът и вдигна една книга пред гърдите си като щит.
— Какво ли? Пристигате с лимузина като някоя кинозвезда…
— Наех я евтино на летището. Пък и тук е адски горещо, а в лимузините има страхотен климатик.
— Тази експедиция трябваше да бъде запазена в тайна! — прекъсна го Нора.
— Но аз не съм издал нищо — възрази Смитбак. — Само подписах няколко книги.
На Нора започна да й писва.
— Може да не сте им казал къде е Кивира, обаче ги предупредихте, че става нещо. Исках да отидем там и да си тръгнем колкото може по-тихо.
— В края на краищата аз съм тук, за да напиша книга…
— Още една такава реклама, и няма да има никаква книга.
Смитбак млъкна.
Изневиделица се появи Блек с мазна усмивка и протегната ръка.
— Радвам се да се запозная с вас, господин Смитбак — каза той. — Аарън Блек. Нямам търпение да работим заедно.
Журналистът стисна протегнатата десница.
Нора ядосано ги наблюдаваше. Тази страна на Блек не се виждаше на археологическите конференции. Тя се обърна към Смитбак.
— Идете да кажете на своя шофьор да занесе багажа ви при останалия. И гледайте много да не биете на очи.
— Той не е мой шофьор…
— Ясно ли е?
— Ей, тая дупка в главата ви може ли да се затваря? — попита Смитбак. — Защото шумът започва да става малко висок за моите нежни уши.
Нора го изгледа гневно.
— Добре! Добре, ясно.
Журналистът се затътри към лимузината с уж наведена от срам глава. Скоро се върна с голям сак, хвърли го върху купчината и възвърнал самообладанието си, ухилено се обърна към Нора.
— Тук е идеално — огледа се наоколо Смитбак. — Главната спирка.
Тя въпросително го погледна.
— Нали се сещате — поясни той. — Главната спирка. Онова запуснато местенце от „Сърцето на мрака“. Последният аванпост на цивилизацията, където хората се отбивали, преди да навлязат във вътрешността на Африка.
Нора поклати глава и се запъти към недалечния комплекс от сгради до езерото. Намери Рики Бригс в разхвърлян офис — нисък, дебел мъж, който крещеше по телефона.
— Проклети тексасци — каза той и затръшна слушалката. Вдигна поглед и бавно го плъзна нагоре-надолу по тялото й. Нора се наежи. — Хм, какво обичате, госпойце? — със съвсем различен глас попита управителят и се отпусна назад.
— Аз съм Нора Кели от Археологическия институт в Санта Фе — студено отвърна тя. — Би трябвало да ни очаква шлеп.
— А, да. — Усмивката му се стопи. Бригс отново вдигна слушалката и набра някакъв номер. — Пристигна групата с конете. Докарай шлепа.
Той затвори, после се обърна и без да каже нищо повече, се запъти към вратата. Докато бързаше да го настигне, Нора разбра, че проявява малко повече деспотизъм, отколкото подобава на ръководител на експедиция. Зачуди се какво у Смитбак я бе накарало така внезапно да избухне.
Тя последва управителя покрай комплекса до дълъг плаващ кей. Бригс спря до кея и започна да крещи на хората в лодките наоколо да направят място. После рязко се завъртя към нея.
— Обърнете конските фургони и ги докарайте тук. Разтоварете останалия си багаж и го струпайте на кея.
След като Нора даде съответните разпореждания, Суайър се приближи и кимна към Смитбак.
— Кой е оня изтупан каубой? — попита той.
— Нашият журналист — отвърна Нора.
Суайър замислено поглади мустаците си.
— Журналист значи…
— Идеята е на Годард — поясни тя. — Според него имаме нужда от някого, който да опише откритието.
Археоложката сподави забележката си — не биваше да злослови по адрес нито на Годард, нито на Смитбак. Струваше й се странно, че председателят, който отлично бе подбрал останалите членове на експедицията, се е спрял на човек като Смитбак. Наблюдаваше го как товари багажа: слабите му ръце се напрягаха от усилие. Отново я обзе раздразнение. „Аз си давам зор да пазя всичко в тайна, а после се появява тоя надут кретен“ — помисли си тя.
Когато се върна на рампата да помогне за насочването на фургоните, в езерото се появи голям шлеп. Крановете му бяха покрити с пластове мръсотия, алуминиевите понтони бяха огънати на безброй места. „ЛАНДЛОКД ЛОРА“ — пишеше с груби черни букви на малката рубка. Шлепът навлезе в пристанището и на заден ход се приближи към бетонния кей.