Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
Но въпреки това Джена вероятно щеше да влезе заедно с тях в „Таргет“, ако Емили не се бе появила и не бе предрекла какво ще се случи. Също като останалите деца в този клас, Емили не можеше да контролира дарбата си, и затова на Джена наистина й бе провървяло.
Заръмя ситен дъждец, ала не това развали внезапно настроението й. Беше завила по улицата, на която живееше.
Трите високи тухлени блока заемаха цялата алея. Наричаха се Бруксайд Тауърс1, което си беше шега — никъде край тях не ромонеше поточе, а и името „Тауърс“ навяваше мисълта за замъци или нещо такова. Всъщност Бруксайд Тауърс бе комплекс с общински жилища, натъпкани с всякакви хора, имащи едно-единствено общо нещо помежду си — недостига на пари.
Джена подозираше, че блоковете са били грозни, още когато са били построени, а сега изглеждаха дори по-грозни — бяха покрити с графити и знаци на банди. Имаше много изпочупени прозорци, някои от които заменени с картони. Площите наоколо не представляваха точно градинки, ако имаше някаква трева, то тя беше покрита с боклуци — чували със смет, стар хладилник, счупено колело.
В Бруксайд Тауърс имаше и добри хора. Джена се сети за госпожа Уонг, която живееше на същия етаж и беше поставила сандъчета със здравец по прозорците си. Ала едни момчета бяха успели да се покачат догоре и да ги изпочупят. Госпожа Уонг се беше разплакала…
Не, Бруксайд Тауърс не беше хубаво място за живеене. Понякога, когато беше трезвена и се чувстваше оптимистично настроена, майката на Джена обещаваше:
— Няма значение колко безпарична съм, всяка седмица ще купувам фиш за тотото. И някой ден, миличка, ще ни се усмихне късметът и тогава ще си купим хубава къща в добър квартал. Ако продължавам да купувам фишове, все някога трябва да спечеля, пати? Ще имам шанс, това искам да кажа, нали така се наричаше.
Джена никога не си и направи труда да обясни на майка си, че тъкмо теорията за шанса обясняваше, че бе много слабо вероятно въобще някога да спечели.
Не презираше майка си. Тя бе просто окаяна, слаба жена, чийто съпруг — бащата на Джена — я бе изоставил, докато е била бременна. И тя се чувстваше добре само когато се напиеше или дрогираше. Не беше зла — само много, много тъжна.
Джена си помисли, че щом влезе в апартамента им, човек може да усети тъгата, дори и майка й да не бе у дома, както я нямаше и в момента. Възползва се от отсъствието й и събра празните бутилки, измете пода и изми мръсните чинии в мивката. Ровейки в шкафа, откри буркан с фъстъчено масло и поостарели бисквити.
Сметката за кабелната не беше платена и затова телевизорът бе неизползваем. Понеже нямаше какво друго да прави, извади домашните си. Имаше много за четене, но това не беше проблем. Джена обичаше да чете.
Разбира се, не можеше да признае това пред никого. Щеше да бъде зле за репутацията й…
9
Първоначално на Аманда това не й се стори чак толкова лошо и на път за дома размишляваше над откритието. Значи Трейси можеше да става невидима. Това обясняваше защо всички мислеха, че отсъства често, и защо мадам все й повтаряше, че се радва да я види. А може би обясняваше и факта, че Трейси изглежда размазана в огледалото и на снимките.
Сега, въпросът бе какво Аманда можеше да стори с това знание? Тази дарба разкриваше много и съвсем нови възможности.
Какво щеше да се случи, ако изчезне? Ако отпрати и сложи край на всичко това? Може би щеше да успее да се промъкне в някой самолет и да отиде на екскурзия на екзотично местенце, където да се излежава на плажа и да не прави нищо. Дали невидимите хора хващаха тен?
Можеше да отсяда в най-луксозните хотели, без да плаща. Зачуди се какво ли става, когато невидим човек се храни — храната изчезваше ли? Или можеше да се види как се смила в невидимия стомах? Това щеше да бъде прекалено отвратително.
Или пък можеше да се движи с разни известни хора, като актьори или рок звезди, и да види какви са те в действителност. Или дори да отиде в собствения си дом и да открие какво прави другата тя…
Ала в края на краищата й се наложи да признае тъжната истина. Децата с дарби не умееха да контролират уменията си. Понякога Джена не успяваше да вникне в нечие съзнание и виденията за бъдещето на Емили не бяха ясни. При Трейси невидимостта навярно просто се случваше — момичето вероятно не можеше ей така да щракне с пръсти и да изчезне.
1
Brook — поток; Tower — кула (англ.) — Бел. прев.