Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Бе дошъл при мен за помощ и аз бях постъпила така, както той поиска. Сега имах нужда от опрощение за стореното. Дължеше ми го, нали?
Но когато обърна към мен тъмните си тъжни очи, осъзнах, че не мога да му кажа. Не и сега, не и докато страда и чувствата могат да вземат връх над разума му. Не би ме разбрал.
— Какво? Не, никакъв план не съм привела в действие. И защо ще ходя при София? — излъгах аз. Нямах намерение да го лъжа, но той ме изненада, предположението му ме простреля като стрела право в сърцето.
Някой ден ще му кажа, реших аз.
Джонатан въртеше тривърхата си шапка в ръце.
— Мислиш ли… че трябва да кажа истината на Джеремая?
Приближих се отривисто към него и то разтърсих за раменете.
— Това би било ужасно както за теб, така и за бедната София. И какво ще постигнеш, като кажеш на Джеремая, освен че ще облекчиш съвестта си? Само ще съсипеш представата му за нея. Остави го да погребе София с мисълта, че е била добра съпруга, която е опазила честта му.
Той погледна малките ми длани, които го стискаха за раменете. Беше необичайно да се докосваме, след като вече не бяхме деца. После ме погледна в очите с такава тъга, че аз не успях да се удържа. Склоних глава на гърдите му и го придърпах към себе си. Мислех само за това, че в момента той има нужда от утеха, от женско тяло в прегръдки те си, дори то да не бе на София. Няма да лъжа и ще призная, че усещането от силното му топло тяло до моето също ми се стори утешително. Почти се разплаках от щастие при това докосване. Притисната в него, си представях, че ми е простил за ужасния ми грях към София, макар той да не знаеше нищо за него.
Сложила буза на гърдите му, слушах как бие сърцето му под слоевете вълнен и памучен плат и вдишвах аромата му. Не исках да го пускам, но усетих, че свежда поглед към мен, затова и аз обърнах очи нагоре към него, готова да изслушам всичко за любовта му към София. И ако ми бе разказал за нея, ако бе споменал името й, щях да му призная какво съм направила. Но той не го направи. Вместо това приближи устни към моите и ме целуна.
Мигът, който бях чакала, потъна в мъгла. Скрихме се в гората. Спомням си прекрасната топлина на устните му, жаждата и настойчивостта им. Спомням си как ръцете му развързаха панделката, която затваряше ризата ми над гърдите.
Притисна гърба ми към едно дърво и ме захапа за шията, докато сваляше трескаво панталоните си. Аз повдигнах полата си, за да може да ме обладае, и усетих дланите му върху бедрата си. Съжалявам, че дори не зърнах мъжествеността му заради всичките тези дрехи между нас — палта, наметки, поли и фусти. Но го усетих в себе си, нахлу в мен внезапно, горещ и твърд. Започна да ме тласка, гърбът ми се блъскаше в дървото. Накрая Джонатан простена в ухото ми и през мен премина тръпка, защото това означаваше, че съм доставила удоволствие. Никога не се бях чувствала толкова щастлива и се боях, че това усещане няма да се повтори.
После яздехме коня му през гората, аз го бях прегърнала здраво през кръста и все едно отново бяхме деца. Движехме се през най-скритите пътеки, за да не ни забележат заедно без придружител. Не си разменихме нито дума, притисках пламналото си лице в палтото му и се опитвах да осъзная какво бяхме направили. Познавах много момичета от града, които се бяха отдавали на мъже преди брака често на самия Джонатан — и ги бях гледала с презрение.
А сега бях една от тях. Част от мен чувстваше, че съм се опозорила. Но друга част вярваше, че не съм имала друг избор. Може би това бе единственият ми шанс да завладея сърцето на Джонатан и да му докажа, че ни е писано да сме заедно. Не можех да го пропусна.
Слязох от коня, стиснах ръката на Джонатан и тръгнах по краткия път до дома. Докато вървях обаче, в мен се надигнаха съмнения какво е означавала за него кратката ни забежка. Той се занасяше с момичетата, без да мисли за последствията. Защо си въобразявах, че с мен ще е различно? Ами чувствата му към София и моята отговорност за жената, която бях принудила да посегне на собствения си живот? Бях я убила, а сега развратничех с любовника й. Едва ли имаше по-зло същество от мен.
Постоях няколко минути, преди да продължа към вкъщи. Опитах да се овладея, като поех дълбоко студен въздух. Не можех да се разпадна пред семейството си. Нямаше с кого да поговоря за това. Трябваше да пазя тайната си дълбоко погребана в себе си, докато се успокоя достатъчно, за да мога да размисля рационално върху нея. Потиснах всичко — вината, срама, презрението към себе си. И въпреки това бях изпълнена с огромно вълнение, защото бях получила това, което бях искала, макар и да не го заслужавах. Въздъхнах, изтупах прясно навалелия сняг от наметката си, изправих рамене и тръгнах към семейния дом.