Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— И защо не? Вече си го излъгала, че ще си му вярна — казах безмилостно аз. В този миг омразата й стана толкова реална, та ми се стори, че ще скочи и ще ме ухапе като змия.
Настъпи мигът да забия острието в сърцето й. Изгледах я от главата до петите с присвити очи.
— Нали знаеш, че наказанието за прелюбодейство на жена е смърт. Църквата все още държи на това. Имай го предвид, когато тръгнеш да изпълняваш това, което си намислила. Сама ще си подпишеш смъртната присъда.
Блъфирах. Никой не би осъдил на смърт прелюбодейка в Сейнт Андрю, нито пък в друг град, където жените в детеродна възраст не достигаха. Беше съвсем невероятно, но ако все пак градът намереше Джонатан за виновен, щеше да го накаже да плати глоба, че е създал копеле, и вероятно някои по-набожни хора щяха да го изолират за известно време. Но със сигурност основното бреме щеше да падне върху София.
Тя започна да се върти, сякаш търсеше невидимия си мъчител.
— Джонатан! — извика, макар и не достатъчно силно, че да я чуе мъжът й. — Как можа да постъпиш така с мен? Очаквах да се държиш достойно… Мислех, че си такъв мъж… А ти ми пращаш тази кобра… — Хвърли ми още един отровен поглед през насълзените си очи — да ти върши работата. Да не мислиш, че не знам защо го правиш? — просъска тя и ме посочи с пръст. — Всички в града знаят, че си влюбена в него, а той не го иска. Това е ревност. Джонатан никога не би те пратил да се разправиш така с мен.
Бях се приготвила да запазя спокойствие. Отстъпих няколко крачки от нея, сякаш беше луда или опасна.
— Разбира се, че той ме прати. Иначе откъде ще знам, че си бременна? Отчаян е, че не може да те вразуми, и ме помоли да поговоря с теб по женски. И като жена ти казвам: знам какво си намислила. Възползваш се от тази беда, за да си оправиш положението, да смениш съпруга си с някой по-богат. Може би дори няма бебе. Изглеждаш ми същата като преди. А що се отнася до моите отношения с Джонатан, с него ме свързва специално приятелство, чисто, почтено и по-силно от роднинство, не че очаквам да го разбереш — казах аз високомерно. — Не ми се вярва, че можеш да имаш отношения с мъж, без да си вдигаш полата. Добре си помисли върху това, София Джейкъбс. Проблемът си е твой и решението му е в твоите ръце. Избери по-лесния път. Дари Джеремая с дете. И да не си се доближила повече до Джонатан. Той не иска да те вижда — заявих твърдо и излязох от хамбара.
Докато вървях към вкъщи, треперех цялата от страх и триумф, горях от превъзбуда въпреки студа. Бях събрала целия си кураж, за да защитя Джонатан, и го направих с решителност, която не знаех, че притежавам. Преди дори не бях повишавала глас и никога не се бях налагала над други хора. Откритието, че имам такава вътрешна сила, беше плашещо, но и вълнуващо. Крачех окрилена към дома си през гората с увереността, че мога да постигна всичко.
9.
Сутринта се събудих от изстрел на мускет със сачми и барут. Изстрел по това време означаваше беда: пожар в съседна съща, нападение, ужасна злополука. Гърмежът дойде от фермата на Джейкъбс; разбрах го още щом го чух.
Завих се с одеялото през глава и се направих на заспала, заслушана в шепненето на родителите ми, което долиташе от долния стаж. Чух баща ми да става, да се облича и да излиза. Майка ми го последва, вероятно увита в одеяло. Сигурно вече се беше заела с обичайните си утринни задачи — стъкваше огъня и слагаше вода да заври. Обърнах се, седнах на леглото и неохотно стъпих на студения дървен под, за да се впусна в деня, който, по всичко личеше, щеше да е странен и неприятен.
Баща ми се върна в къщата с мрачно изражение.
— Обличай се, Невин. Трябва да дойдеш с мен — каза той на мърморещата купчина върху леглото на долния стаж.
— Наистина ли се налага? — чух сънения глас на брат ми.
— Трябва да се нахрани добитъкът…
— Аз ще дойда с теб, татко — извиках от горния етаж и започнах бързо да се обличам. Сърцето ми вече биеше толкова силно, че ми бе невъзможно да остана в къщата и да чакам новини какво се е случило. Трябваше да тръгна с баща ми и да разбера откъде идва тревогата.
През нощта беше паднал сняг, първият за този сезон. Опитах се да си прочистя мозъка, докато вървях зад баща ми. Мислех само как да стъпвам в следите, които той оставяше по девствения сняг. Дъхът ми се виждаше в студа и от носа ми потече сопол.
И долината под нас се намираше фермата на Джейкъбс — кафява къща с два етажа отпред и един отзад, сред голямо поле, покрита със сняг. Хората бяха започнали да се събират дребни тъмни силуети в далечината на фона на белотата. Прииждаха и още от всички страни — пеша и на коне. Гледката накара сърцето ми отново да забие силно.