Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
През цялата процедура мистър Домби стоеше все така невъзмутим и изискан както винаги и може би допринесе за това да стане толкова студено, че когато говореше, от устата на свещеника излизаше пара. Само веднъж изражението на лицето му се промени, когато свещеникът, произнасяйки (много искрено и просто) заключителната проповед към настойниците относно бъдещото възпитание на детето, случайно спря погледа си на мистър Чик. Тогава се забеляза как мистър Домби придоби величествен вид, който показваше какво би се случило с въпросното лице, в случай че се захване с подобно занимание.
Навярно нямаше да бъде лошо за мистър Домби, ако бе мислил по-малко за собственото си достойнство, а повече за важния източник и цел на церемонията, в която вземаше такова формално и надменно участие. Високомерието му странно контрастираше с предисторията на церемонията.
Когато всичко приключи, той отново подаде ръка на мис Токс и я поведе към църковната канцелария, където съобщи на свещеника, че с голямо удоволствие би настоявал за честта той да обядва у тях, ако не съществували тъжните обстоятелства в дома му. Актът бе подписан, таксата — платена, прислужницата (която отново силно закашля) не бе забравена, енорийският служител — възнаграден, клисарят (оказал се случайно на вратата, извънредно заинтересуван от времето навън) също не бе подминат и те отново се качиха в каретата и подкараха към дома — все същата нерадостна компания.
В къщи завариха мистър Пит презрително да съзерцава студената закуска, сервирана в студеното великолепие на кристала и среброто, която по-скоро приличаше на тържествен обяд за покойник, отколкото на гостоприемно угощение. При пристигането мис Токс поднесе сребърна чаша за кръщелника си, а мистър Чик — кутийка с нож, вилица и лъжица. Мистър Домби на свой ред поднесе гривна на мис Токс и тя бе дълбоко развълнувана при получаване на подаръка си.
— Мистър Джон — каза мистър Домби, — бъдете така любезен да заемете мястото на онзи край на масата. Какво имате там, мистър Джон?
— Студено телешко филе, сър — отвърна мистър Чик, като силно разтърка вкочанените си ръце. — А вие какво имате, сър?
— Струва ми се — отвърна мистър Домби, — че това е студено ястие от телешка глава. Има и студени пилета… шунка… студени пирожки… салата… раци. А мис Токс ще ми окаже честта да пие вино, нали? Шампанско за мис Токс.
Всяко едно от сервираните нещо би могло да предизвика зъбобол. Виното беше толкова непоносимо студено, че изтръгна от мис Токс тих писък, който тя с голямо усилие превърна в „хм“. Телешкото бе стояло в такъв леден килер, че още първата хапка предизвика у мистър Чик усещането, че крайниците му се вдървяват от студ. Единствено мистър Домби оставаше невъзмутим. Той би могъл да бъде изложен за продан на руски панаир като образец на замръзнал джентълмен.
Дори сестра му не издържа на обстановката. Тя не се и стараеше да изрича ласкателства или да бъбри, а цялото й старание бе съсредоточено в това да си дава вид, че й е топло.
— Е, сър — обади се мистър Чик с отчаяното намерение да наруши продължителното мълчание и напълни чаша с шери. — Ако ми разрешите, сър, ще пия за малкия Пол.
— Да го благославя бог! — прошепна мис Токс, като отпи глътка вино.
— Милият малък Домби! — прошепна мисис Чик.
— Мистър Джон — отговори мистър Домби със строга тържественост, — не се съмнявам, че синът ми би изпитал и изразил признателност към вас, ако бе в състояние да оцени честта, която му оказвате. Убеден съм, че в бъдеще той ще е напълно способен да се справя със задълженията, които доброто разположение на роднините и приятелите му в личния живот, както и усложненият характер на нашето положение в обществото навярно ще му наложат.
Горните слова бяха изречени с тон, непредразполагащ към по-нататъшен разговор, и мистър Чик отново изпадна в униние и мълчание. Но това не се отнасяше до мис Токс, изслушала мистър Домби с още по-напрегнато внимание от обичайното за нея и с по-силно накланяне на главата встрани. Сега тя се наведе напред и тихо се обърна към мисис Чик през масата: