Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Ричардс трепна от красноречието на отправения укор.

— Аз не проявявам никаква благосклонност — продължи мистър Домби — към това, което някои хора, пропагандиращи заличаване на различията, наричат всеобщо образование. Но е необходимо по-низшите класи да бъдат обучавани да си знаят мястото и да се държат в съответствие с него. В този смисъл поддържам идеята за училищата. Тъй като имам правото да предложа кандидат за стипендия в едно старинно заведение, наречено (в чест на уважавана фирма) „Благотворителните точилари“22, където на учащите се дава не само полезно образование, но така също и униформа и значка, аз, след като се свързах чрез мисис Чик със семейството ви, предложих като кандидат за съществуващото вакантно място вашия най-голям син и както ме уведомиха, днес той вече е облякъл формените дрехи. Доколкото си спомням, номерът на сина й — обърна се мистър Домби към сестра си, като говореше за детето, сякаш то бе наемен файтон — е сто четиридесет и седем. Луиза, кажи й ти.

— Сто четиридесет и седем — потвърди мисис Чик. — Униформата, Ричардс, се състои от хубав, топъл, син вълнен фрак, шапка с оранжеви кантове, червени камгарни чорапи и много здрави кожени панталони. Човек може да носи тези принадлежности от тоалета — добави мисис Чик с въодушевление — и да се чувствува благодарен.

— Ето, Ричардс! — възкликна мис Токс. — Сега наистина можеш да се гордееш. „Благотворителните точилари“!

— Несъмнено много съм ви благодарна, сър — тихо отвърна Ричардс, — и съм ви признателна, че сте се сетили за децата ми. — В това време образът на Байлър, облечен като благотворителен точилар, с крачета, стегнати в кожените панталони, описани от мисис Чик, изплува пред очите на мисис Ричардс и я макара да се просълзи.

— Радвам се да видя, че така оценявате нещата, Ричардс — каза мис Токс.

— Това наистина почти кара човек да се надява — обади се мисис Чик, която се гордееше с вярата си в доброто у хората, — че на света има слаб проблясък на благодарност и справедлива оценка.

Ричардс отвърна на тези комплименти, като се поклони и шепнешком изрази своята признателност. Но тъй като й беше съвсем невъзможно да се съвземе от объркването, в което изпадна, когато си представи своя син в панталони на възрастен човек, тя постепенно приближи до вратата и изпита огромно облекчение, като се измъкна оттам.

Временните прояви на частично размразяване, появили се в нейно присъствие, изчезнаха след излизането й. И отново настъпи мраз, свиреп и непоносим като преди. На два пъти в края на масата се чу как мистър Чик затананика, но и в двата случая бяха фрагменти от погребалния марш в „Саул“23. Като че компанията все повече и повече се вледеняваше и постепенно се превръщаше в твърдото, замразено състояние на закуската, около която се бяха събрали. Най-накрая мисис Чик погледна към мис Токс, а мис Токс от своя страна отвърна на погледа й и двете се изправиха, като заявиха, че наистина е време да си вървят. Мистър Домби посрещна съобщението напълно спокойно и те се сбогуваха с джентълмена, след което си тръгнаха, придружени от мистър Чик, който, веднага щом оставиха къщата зад гърба си, а стопанина й — в обичайното си саможивство, пъхна ръце в джобовете си, отпусна се отзад в каретата и през целия път си свирука „Хей, хо“, а през това време лицето му изразяваше такова мрачно и свирепо предизвикателство, че мисис Чик не се осмели да прояви негодувание или по какъвто и да е начин да го заяде.