Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
— Бих се изненадал, ако е така — каза Блеки. — Моите момичета не спят с американци. Възможно е да е срещнал това момиче в някой друг клуб.
— Трябва бързо да намерим това момиче — каза инспекторът и се изправи. — Ще разпитаме повече хора. Вие сигурен ли сте, че не познавате това момиче? Повторно ви задавам този въпрос, защото, ако се окаже, че я познавате, а умишлено сте укрили тази информация, вие ще имате сериозни неприятности. Няма да е никак трудно да затворим заведението.
Блеки бе абсолютно сигурен, че нито едно от момичетата, които работеха в клуба нямаше да издаде Нан. В клуба идваха няколко души американци, които сигурно бяха забелязали Джафи с Нан, но те едва ли знаеха името й. Той се почувства достатъчно уверен, за да не приеме блъфа на инспектора.
— Ако с това ще ви помогна, бих могъл аз самият да поразпитам — каза той угоднически. — Може би някой от моите познати ще е в състояние да помогне. Ако стигна до името на момичето, ще ви телефонирам.
Инспекторът трябваше да се задоволи с това. След като той си отиде, Блеки излезе от клуба, взе една рикша и се отправи към къщата, където живееше Нан. Минаваше обед, съвсем удобно време да се отбие човек. Вуйчото на Нан бе пред храма, а майка й бе у една съседка от другата страна на улицата.
Той почука на вратата. Почака няколко секунди и пак почука. Нан отвори. Веднага си личеше, че е плакала и изглеждаше силно изнервена и изплашена.
— Искам да поговоря с теб — каза Блеки и влезе в стаята. — Тази сутрин ме посетиха от полицията и ме разпитваха за американеца.
Нан го погледна като втрещена и отстъпи назад, очите й се разшириха от ужас.
Без да показва, че е забелязал ужаса й, той продължи:
— Питаха ме за името на момичето, което ходи в къщата му.
Нан се облегна на стената. Постави треперещите си ръце зад гърба си, така че да не се виждат. Продължаваше да гледа втрещено Блеки. Явно не бе в състояние да говори.
— Казаха ми, че американецът е бил отвлечен от бандити — продължи Блеки. — Аз не вярвам. Реших първо да поговоря с теб, преди да им кажа, че ти си момичето, което търсят.
Нан затвори очи, след това бавно ги отвори. Продължаваше да мълчи.
Блеки изчака няколко секунди, след това попита:
— Ти беше ли с него снощи?
Нан кимна.
— Какво е станало с него?
— Отидохме до реката, поприказвахме до единайсет часа. След това той ме върна вкъщи и аз си легнах — каза Нан с треперещ глас. Думите прозвучаха съвсем автоматично и на Блеки веднага му стана ясно, че тя ги е репетирала многократно.
— Къде е той сега?
Последва дълга пауза, преди тя да каже:
— Не зная.
Фактът, че бързо извърна очи от него му показа, че го лъже.
Той извади табакерата си, избра си цигара и я запали. По време на тази пауза продължи да я гледа, без да откъсва очи и тя сякаш се сви под погледа му.
— Полицията много държи да го намери — каза той. — Заплашват ме, че ще имам неприятности, ако не им кажа твоето име. Ако знаеш къде се намира той и ако не си го виждала след единайсет часа снощи, не виждам причина да не им дам името ти.
Нан замръзна. Лицето й побледня, но тя нищо не каза.
— Ако полицаите решат, че ги лъжеш — каза Блеки, — ще те убедят да им кажеш истината. Те си имат разни начини да накарат хората да им кажат неща, които не искат да им кажат. Дори най-смелите накрая им казват това, което те искат да знаят. — Направи пауза, след това я попита: — Ти много ли си смела, Нан?
Тя потръпна.
— Моля те, не им казвай — прошепна тя.
— Ти знаеш къде се намира той?
Тя се поколеба, след това повдигна рамене, погледна го право в очите и каза:
— Не, не зная — но тонът й бе толкова неубедителен, че на Блеки му стана мъчно за нея.
Той всмукна от цигарата и изпусна през ноздрите си облак дим.
— Снощи американецът дойде при мен и ме попита дали не мога да му намеря фалшив паспорт. Не каза, че е за него самия, но съм сигурен, че е така. По това разбрах, че иска да напусне страната и че е в беда. Не вярвам да е бил отвлечен. Смятам, че се крие някъде. Без помощ, в крайна сметка той ще бъде открит. Може би ще успея да му помогна, но преди това искам да зная колко е готов да плати за помощта ми. Ако неприятностите, които има са достатъчно сериозни, то и заплащането ще е високо. Може би той ще се опита да се свърже с теб. Ако ти се обади, би ли му казала, че съм готов да му помогна?