Лотос за мис Куон

Притисната между една старица, която се бе вкопчила в кошница с нарязана захарна тръстика, и вонящ старец, който държеше шест четки от гъши пера, Нан мъжествено понасяше тръскащото пътуване.

Тя почти не усещаше неудобствата. Съзнанието й и крехкото й тяло бяха замръзнали от ужас, когато си спомняше за събитията от предната нощ.

Пътуването с велосипед до Тудомо се оказа пълен кошмар. Последният безкраен километър Стийв трябваше да я бута, краката и бяха омекнали съвсем и тя вече нямаше сили да върти педалите.

С каква радост само прекрачи прага на дядо си! Колко мило се държа старецът към нея! Той видя колко е ужасена и я прегърна, за да я успокои, като непрекъснато й повтаряше, че няма защо да се плаши толкова.

Докато тя му разказваше за Стийв, той продължи да я прегръща, да я милва по косата, както правеше навремето, когато бе малко момиченце и накрая тя започна да се чувства по-уверена и престана да изпитва ужас.

Тогава влезе Стийв и те с дядо й разговаряха дълго, докато тя си почиваше в съседната стая, впила поглед в тъмния таван.

След известно време дядо й дойде при нея. Каза й, че ще подслони Стийв. Тя не трябваше да се притеснява за нищо. Той ще се погрижи за нейния любим и я увери, че едрият американец ще бъде наистина подходящ съпруг за нея.

Той се усмихна и я потупа по ръката.

— Не вярвах, че ще доживея деня, когато ще чуя такива добри вести от теб. В тази страна за теб няма бъдеще. Само в Америка ще намериш благоденствие. Разбира се, има още много неща, които трябва да се уредят, но на края всичко ще се оправи. Ще ти трябва търпение и кураж. Запомни, че всички хубави неща са труднопостижими.

Стийв се държа доста троснато, но Нан му прости. Той бе в беда и бе много притеснен. Тя не очакваше от него да е мил с нея. Естествено, той трябваше да мисли за себе си.

Той й каза да се върне в Сайгон, колкото може по-скоро. Вече бе разпитал дядо й за автобусите. Имаше един в шест часа, точно след един час. Трябваше да се качи на него. За нищо на света не трябваше да казва на майка си, вуйчо си и тримата си братя къде е била.

Нан седеше сгушена до стената, докато Стийв говореше. Хладният ужас бе парализирал съзнанието й. През цялото време кимаше, за да изглежда така, сякаш слуша и разбира всичко. Отчаяно й се искаше да бъде силна и да заслужи одобрението на Стийв, но докато той й говореше, на лицето му се появи онова изражение, с което я гледаше, когато тя не успяваше веднага да проумее нещата.

— Слушаш ли ме? — попита той. — За бога, недей да седиш така, като ошашавен заек! Просто трябва да им кажеш, че сме ходили на реката, разговаряли сме, а после аз съм те завел у вас към единайсет часа. Потеглил съм с колата и оттогава не си ме виждала. Проста работа, нали?