Лотос за мис Куон

Докато те заемаха позициите си, друг униформен полицай, слаб, с момчешки вид, се качи в полицейския джип и запали мотора. Всеки, който се вгледаше в него по-внимателно, би забелязал, че той се потеше обилно и кафеникавото му лице бе напрегнато до крайност. Това изглеждаше направо неестествено, като се има предвид простата работа, която се виждаше, че върши.

Точно в дванайсет и петнайсет, тъкмо Блеки Ли плащаше на момчето с рикшата, Май-Ланг-То, която бе седяла в горещата тъмна килия в продължение на три часа, чу как в ключалката стърже ключ и вратата се отключва.

Тя се изправи и стоманената врата се отвори. Един униформен полицай я привика с пръст.

— Повече нямаме нужда от теб — каза полицаят. — Можеш да си идеш.

Май-Ланг-То кротко излезе от нажежената тъмнина в слънчевия коридор.

— Няма ли някакви вести от моя годеник? — попита тя. — Намерили ли са го?

Полицаят здраво я сграбчи за тънката ръка и я избута по коридора към задния двор, където бяха паркирани няколко полицейски джипа.

— Когато научим нещо за годеника ти, ще ти съобщим — каза той и посочи отворената порта. — Това е изходът. Бъди доволна, че си на свобода.

В гласа на този мъж имаше нещо, което изплаши момичето. Изведнъж страшно много й се прииска час по-скоро да се махне от това място — така лудо й се прииска да се махне, че имаше чувството, че се задушава и чак се затича.

В своята бяла туника, бели панталони и сламена шапка тя представляваше елегантна фигура, забързана през слънчевия двор.

Полицаят, който седеше в джипа, включи на първа. По лицето му се стичаше пот и капеше по белия ръкав на безупречната му куртка.

Май-Ланг-То мина през отворената порта и излезе на алеята. Зави надясно и се запъти към отдалечената главна улица. В дъното на алеята видя полицай, който бе застанал с гръб към нея.

С бърза крачка измина двайсетина метра и тогава чу кола, която бързо се приближаваше зад гърба й. Погледна през рамо и видя полицейски джип, който бе изскочил през портата и се носеше към нея.

Тя отстъпи встрани и се долепи до стената, за да направи път на джипа. Едва в последните няколко секунди от живота си тя си даде сметка, че шофьорът няма никакво намерение да мине. Изведнъж той рязко изви волана и преди Май-Ланг-То да разбере какво става, стоманената броня на джипа се вряза в нея, притискайки я до стената.

Никой от полицаите, застанали в двата края на улицата, не се обърна, когато чу Май-Ланг-То да пищи. Имаха заповед да не се обръщат. Чуха как джипът даде заден и се върна обратно в двора, после на алеята настъпи тишина.

Следвайки инструкциите, които им бяха дадени, те излязоха на главната улица и продължиха да правят обичайните си обиколки, но нито единият, нито другият успяха да заличат от съзнанието си пронизителния писък, който бяха чули.