Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Докато говореше, влезе един от сервитьорите в клуба и донесе поднос с купички китайска супа, скариди в сладко-кисел сос и пържен ориз.
Докато двамата се хранеха, Блеки Ли успя да изкопчи от репортера всички факти, свързани с отвличането на американеца.
— На американците им се струва странно, че този човек, Джафи е тръгнал с прислужника си по пътя за Биен Хоа, когато казал на приятеля си, че тръгва за летището с някаква жена — говореше Тунг Ху, докато поглъщаше супата си. — Смятат, че американецът е минавал край полицейския пост, когато са хвърлили първата граната. И от Службата за сигурност, и от Американската полиция смятат, че той е бил убит от шрапнел и бандитите са взели тялото му и са го скрили някъде. В момента се издирва трупът.
— Значи не е истина, че американецът е отишъл на летището с жената? — попита небрежно Блеки.
Тунг Ху защипа с пръчиците си голяма скарида и я постави в устата си. Поклати глава.
— Смята се, че това е било извинение, с което американецът е поискал колата от приятеля си. Странно защо е поискал колата, когато неговият Дофин е бил намерен и щателно прегледан. На колата му й е нямало нищо, а той е казал, че е повредена. В цялата работа има няколко доста смущаващи момента.
В този момент телефонът иззвъня и един развълнуван глас попита дали Тунг Ху е там.
Блеки подаде слушалката и внимателно загледа Тунг Ху, който слушаше експлозивното бърборене от другия край на линията.
Тунг Ху каза:
— Веднага идвам.
Той остави слушалката на мястото й и се изправи.
— Има нещо ново — каза той на Блеки. — Приятелката на прислужника била повикана в полицията за разпит. На излизане оттам е била ударена от кола и убита.
Изведнъж очите на Блеки потъмняха.
— А шофьорът на колата?
— Не е спрял изобщо. Полицията го издирва. Трябва веднага да се връщам в редакцията.
След като той си отиде, Блеки Ли запали цигара и остана загледан в пространството пред себе си. Той продължаваше да седи неподвижен, когато влезе сервитьорът, за да прибере съдовете от обеда, но Блеки Ли нервно му махна да си върви.
Мислите му бяха твърде важни, за да му пречи някой.
2
Един млад виетнамец, подпрян на дърво, наблюдаваше колите, които се движеха по официалния булевард към двореца Док Лап. Бе облечен в сако на бели и черни райета, което си бе направил специално по поръчка, след като бе видял такова в един американски вестник. Имитацията бе лоша — раменете бяха уголемени, с огромни подплънки, с тесни маншети и с такава кройка, че стигаше до коленете му. Носеше черни тесни панталони, мръсна бяла риза с плетена вратовръзка и твърда мексиканска сламена шапка.
Този младеж бе известен под името Йо-Йо. Никой не бе чувал истинското му име и никой не бе проявявал интерес да научи какво е то. Наричаха го Йо-Йо, защото играчката йо-йо не излизаше от ръцете му. Той бе голям експерт на дървеното колелце, което въртеше безспирно на края на връвта пред възхитените погледи на приятелите си и децата от квартала.
Йо-Йо бе слаб, със злобен и алчен вид. Изкарваше по някоя пиастра, като работеше за Блеки Ли. Когато не работеше за него, се занимаваше с това, да увеличава приходите си чрез джебчийство или рекет.
Докато си въртеше колелцето, с блеснали черни очи, полузатворени на яркото обедно слънце, към него се затича едно хлапе и му предаде задъхано, че Блеки Ли го вика.
Йо-Йо погледна момченцето. Протегна два костеливи пръста и ощипа детето по носа. Мръсните нокти оставиха два дъговидни белега в кожата му и то изпищя от болка. Момченцето побягна, като виеше и се държеше за носа, а Йо-Йо даде знак на една рикша да спре. Даде на младежа адреса на клуб „Парадайз“.
Там Блеки му поръча да иде до апартамента на Нан Ли Куон и да чака отвън. Трябваше да я проследи навсякъде където ходи, без тя да го забележи. Даде му четирийсет пиастри. Като му подаваше парите, Блеки Ли му каза, че вечерта очаква доклад.
Йо-Йо взе парите, кимна отсечено и се спусна по стълбите, като си тананикаше под носа.
Малко след два часа Нан излезе от дома си, без да усети, че Йо-Йо небрежно се движи подире й. По-нагоре по улицата тя спря, влезе в магазин за цигари и купи един картон „Лъки Страйк“.
Йо-Йо я последва до автогарата, където тя си купи вестник и се качи на автобуса Сайгон-Тудомо. Той седна на задната седалка и започна да върти дървеното йо-йо пред смаяните погледи на селяните, насядали наоколо.