Лотос за мис Куон

Брат й бе доста по-стар от нея. Бе дебелак и глупак и се занимаваше с предсказване на бъдещето край гробницата на маршал Ли-Ван-Дует. Не беше кой знае колко добър гадател и затова вадеше съвсем малко пари. Беше доволен, че има безплатна храна и квартира.

— Ако дойде полиция — говореше бавно Нан, — трябва да им кажете, че съм се върнала вкъщи в единайсет часа и съм си легнала. Много е важно да кажете така.

Вуйчо й присви очи и се смръщи.

— Как мога да кажа такова нещо, когато те нямаше цяла нощ? — попита той накрая. — Бях тук цялата нощ. Ти изобщо не си лягала в леглото си.

— Така е — каза майката на Нан. — Лъжите няма да доведат до нищо хубаво. Не искам да имаме неприятности.

— Ако не излъжете — каза отчаяно Нан, — тогава тази къща ще има много сериозни неприятности.

Вуйчо й пъхна ръка под дрехата си и се почеса по ребрата.

— Ако полицаите ме разпитат — заинати се той, — аз ще им кажа, че цяла нощ не си се прибирала. По този начин няма да се забърквам в твоите неприятности. Майка ти трябва също да каже истината. Винаги съм знаел, че този американец ще ти създаде проблеми. Не искам да имам нищо общо с това.

— Ако не направите това, за което ви моля, — каза Нан, отчаяна, — ще изгубя работата си и ще ида в затвора. Няма да нося пари в края на седмицата и майка пак ще трябва да продава цветя на пазара.

Вуйчо й премигна. Не бе помислил за това. Може би дори щеше да му се наложи да напусне този удобен дом.

— Колкото и да е пропаднала дъщеря ти, мисля, че няма да е справедливо тя да си загуби работата — каза той на майката, като размисли малко. — При това имаш четирима сина, които трябва да издържаш. Ако няма пари, кой ще ги храни? Може би, в крайна сметка, ще е по-добре да кажем тази лъжа.

Майка й нямаше никакво желание пак да продава цветя на пазара. Макар и неохотно тя се съгласи, че брат й може би има право.

Като ги наблюдаваше, Нан разбра, че е използвала вярната тактика.

— Тогава, ако полицията ви попита ще им кажете ли, че съм се върнала в единайсет и съм си била вкъщи цяла нощ? — попита тя.

— Ако по този начин ще спасим тази къща от срама да идеш в затвора — отвърна вуйчо й, — просто се налага да излъжем. — Той се обърна към сестра си. — Дай ми бамбуковата пръчка. В това момиче се е вселил дяволът. Мой дълг е да го прогоня от нея.

Майка й стана и отиде до шкафа, където се намираше бамбуковата пръчка. Брат й употребяваше пръчката спрямо синовете й. Усещаше, че сега той има пълно право да я употреби спрямо дъщеря й.