Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Проста работа ли беше, наистина? Тя безнадеждно и отчаяно си мислеше за майка си и за вуйчо си, които трябваше да убеди, че си е спала вкъщи от единайсет нататък, когато те щяха да знаят, че тя изобщо не е спала в леглото си. Вуйчо й бе простоват и опак човек. Той винаги я изчакваше да се върне от клуб „Парадайз“. Тя знаеше, че ще трябва да говори часове, преди да има дори надежда да го убеди, че си е била в леглото в единайсет. Едва ли щеше да успее да го убеди, освен, ако не му кажеше истината, а това бе немислимо.
— Събуди се — бе казал остро Стийв и здраво я бе раздрусал. — Проста работа е, нали?
И тъй като не искаше да събужда презрението му, тя кимна сковано.
— И на никого не бива да казваш за диамантите — продължи той като снижи глас. — На никого. Разбираш, нали?
Тя пак кимна.
Той махна раздразнено с ръка, след това се изправи и започна да ходи надолу-нагоре из малката стая.
— Ще ми трябват цигари — каза той. — Купи ми десет кутии „Лъки“. Надявам се да намериш автобус, който пътува насам днес следобед. И не забравяй да донесеш вестник.
Тя пак кимна.
— Вероятно до идването ти ще съм взел решение как да действам — продължи той. — Внимавай с Блеки Ли, сигурно ще започне да ти задава въпроси. Трябва да реша дали мога да му имам доверие или не. Ако те пита, внимавай да не споменеш къде съм. — Той бе огледал малката, мизерно обзаведена стаичка. — Колкото по-рано се измъкна от тази дупка, толкова по-добре, но не трябва да поемам никакви рискове. Почини си малко. Имаш цял час до автобуса. Аз ще гледам да се отърва от двата велосипеда.
Той тръгна към вратата. В паника, Нан обгърна шията му с ръце.
— Не ме оставяй — замоли го тя. — Толкова ме е страх! Няма ли някакъв друг начин? Няма ли да е по-добре да идем в полицията? Ако им дадеш…
— Престани! — каза той грубо и я отблъсна. — Казах ти: нито дума за диамантите! Ще ги задържа. Прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред!
Той я остави, отпуснала глава в ръцете си, отчаяна и нещастна.
Десет минути преди да тръгне автобусът, точно когато бе започнало да се развиделява, той се върна. Каза й, че е хвърлил велосипедите в реката.
Когато автобусът пристигна на централния пазар в Сайгон, тя продължаваше да мисли за това, как се бяха разделили. Той бе станал изведнъж нежен, но тази нежност не бе намалила ужаса й. Когато бе с него, тя бе сигурна, че може да се справи с всичко, но перспективата да се оправя с тази измама самичка я изпълваше с отчаяние.
Докато бързаше по тясната уличка към дома си и се чудеше как да убеди майка си и вуйчо си да повярват на лъжите, които трябваше да им каже, полковник Он-дин-Кук приключваше с инструкциите към инспектор Нгок-Лин.
Тъкмо му говореше, че според него има достатъчно данни да се вярва, че американецът Стийв Джафи не е бил отвлечен от партизаните. По неизяснени засега причини, Джафи бе убил прислужника си. Това бе установен факт. За Джафи би било много удобно, ако хората повярват, че е бил отвлечен. Беше напълно вероятно Джафи да се е укрил някъде и да се готви да напусне страната. Трябваше да му се попречи да го направи.
Инспекторът трябваше да проучи как стоят нещата. Трябваше да установи със сигурност дали Джафи е бил отвлечен или се е укрил. Ако се е укрил, инспекторът трябваше да намери скривалището му. Щом го откриеха, можеха да направят опит да арестуват американеца. Той трябваше да съобщи на полковника къде се намира американецът и полковникът щеше да реши какво да предприеме.
Донг Хам и Май-Ланг-То трябваше да бъдат отведени в главната квартира на Службата за сигурност. Те не трябва да говорят с никого, да бъдат заключени в отделни килии и да останат затворени докато полковникът ги разпита лично. Всяка информация, получена от тях, ще бъде надлежно предадена на инспектора, за да бъде подпомогнат в издирването на американеца.
Полковникът ще докладва на президента, че американецът е бил отвлечен и, без съмнение, президентът ще да разпореди тази информация да бъде предадена на американския посланик. Инспекторът трябва да разбере, че би било против интересите на държавата, ако се каже на американския посланик, че Джафи е убил прислужника си. Този инцидент трябва да остане тайна и полковникът щеше да държи инспектора отговорен за запазването й.