Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Тялото на Май-Ланг-То бе открито десет минути по-късно от случайно минаващ селянин, който бързаше към пазара с товар зеленчуци, майсторски закрепени на бамбукова пръчка, която той носеше на рамото си.
Той остана като втрещен пред смачканата фигура и бялата найлонова туника, почервеняла от кръвта. Пусна бамбуковата пръчка, затича се като луд към портата на Службата за сигурност и с виещ глас занарежда какво е видял.
Докато Май-Ланг-То вървеше към смъртта си, в друга част от сградата на Службата за сигурност, Донг Хам също бе на прага на смъртта.
Той седеше в малката килия и нервно опъваше твърдата кожа на дланта си, когато вратата се отвори.
Влязоха двама мъже по къси панталони. Единият носеше голямо ведро с вода, което постави в средата на килията. Другият даде знак на стареца да се изправи.
Донг Хам знаеше, че ще умре. Изправи се тихо, без страх. Остави се на двамата мъже да го хванат здраво, със замаха на опитни екзекутори. Дори не се опита да се съпротивлява, когато потопиха главата му във водата и я задържаха там. Удави се след няколко минути, без да направи нито едно движение дори. Той бе от хората, които приемат неизбежното с вярата, че смъртта е освобождаване, че води към един по-добър свят и на неговата възраст това е истинско спасение.
Човекът, който бе предизвикал смъртта на тези невинни хора, лежеше опънат в цял ръст върху три дъски, гледаше с празен поглед дървения таван и пушеше цигара.
Джафи непрекъснато поглеждаше часовника си. Имаше още три часа до идването на Нан с новините. Той чуваше дядо й да се движи на долния етаж. Надяваше се старецът да не се качи горе и отново да започне да говори. Беше му дошло до гуша от него.
Все пак, повтаряше си Джафи, имаше късмет, че дойде тук. Къщата бе изолирана. Най-близката сграда бе на петдесетина метра надолу по пътя — голяма фабрика за изделия от японски лак. Тази сутрин бе погледнал навън през прозореца, докато старецът му говореше. Бяха минали само няколко коли — повечето от тях бяха туристи, които идваха да разгледат фабриката. Реши, че тук ще е на сигурно място, стига да не се покаже навън.
Сега отново се съсредоточи върху въпроса, как да се измъкне от страната. Вече бе взел решение, макар и неохотно, че ще трябва да помоли Блеки Ли за помощ. Искаше му се да знае до каква степен би могъл да се довери на дебелия китаец. Съществуваше възможност Блеки Ли да разбере причината, поради която той се криеше и да се опита да го изнудва.
Обърна се на една страна, намръщи се заради коравите дъски и извади от джоба си тенекиената кутийка с диамантите. Като ги видя, ярки и светнали, усети тръпка, която премина по цялото му тяло. Преброи ги. Бяха петдесет големи камъка и сто и двайсет малки. Нямаше никакво съмнение, че са от най-високо качество. Внимателно взе един и го повдигна срещу светлината. Нямаше представа каква е цената му, но едва ли бе по-малко от шестстотин долара. Можеше да бъде и доста повече. Докато си лежеше и си мечтаеше как ще харчи парите, които ще получи за диамантите, Блеки Ли се суетеше около телефона в кабинета си. Позвъни няколко пъти, преди да успее да се свърже с Тунг Ху, репортер в малък местен вестник.
Тунг Ху не се зарадва особено, че чува гласа на Блеки Ли, но за Блеки това нямаше особено значение. Тунг Ху му дължеше двайсет хиляди пиастри, които бе взел назаем, за да погаси спешно комарджийски дълг. Така че той бе длъжник на Блеки Ли, който досега му бе казвал, че не бърза с парите.
По телефона Тунг Ху каза, че е зает. Блеки Ли му отвърна, че заетият човек трябва да е благодарен. Човек, който няма работа и няма пари (той натърти на думата), него трябва да съжаляват.
Последва пауза и тогава Тунг Ху, след споменаването на думата пари, попита дали би могъл да направи нещо за Блеки.
— Да — каза Блеки. — Ела тук да обядваме заедно. Ще те чакам. — И затвори телефона в момента, в който Тунг Ху започна да протестира.
След трийсет минути Ю-Лан покани Тунг Ху в кабинета на Блеки.
Тунг Ху бе възрастен китаец, облечен в протрит европейски костюм, стиснал старо дипломатическо куфарче, в което имаше раздрънкан фотоапарат и няколко тетрадки.
Блеки му се поклони и се ръкува с него. Махна с ръка към един стол и кимна на Ю-Лан, която чакаше до вратата.
Тунг Ху каза, че наистина не може да остане дълго. Бил изключително зает. Появило се нещо спешно и той трябвало да напише статия за утрешния брой.
Блеки попита невинно какво е станало. Тунг Ху каза, че американец е бил отвлечен от бандитите.