Лотос за мис Куон

— Ще им каже ли името ти? — попита той.

Тя се опита да прикрие една тръпка, която премина през тялото й.

— Не зная.

— Трябва да му се доверя. Не познавам никой друг, на когото да се доверя. Той знае ли, че дядо ти живее тук?

— Не съм му казвала. Не вярвам да знае.

— Трябва да се договоря с него. Трябва да се срещнем някъде. Къде да се срещна с него, Нан? Не в Сайгон. Ще бъде много рисковано. Но не трябва да е далеч оттук. Ще ми се наложи да вървя пеш.

— Можеш да вземеш велосипеда на дядо ми — каза тя.

Не беше допускал, че старец на тази възраст ще има велосипед. Лицето му светна.

— Чудесно. Добре тогава, къде да се срещнем?

Тя се замисли за миг.

— Недалеч от тук има старинен храм. Вече не се използва. Можете да се срещнете там — и тя му обясни внимателно къде се намира храмът.

— Добре! Виж какво, кажи му, че сме разговаряли и аз искам да се видя с него. Кажи му да дойде да се срещнем в храма в един часа тази нощ.

Нан кимна.

— А как минаха нещата с майка ти и с вуйчо ти?

— Всичко е наред. — Не можеше да понася повече болката от седенето върху мускулестите му колене. Гърбът й продължаваше да гори от боя на вуйчо й. Тя се плъзна от коленете му, спусна се на пода и клекна пред него с очи, пълни с тъга и тревога. — Говорих с тях. Те разбират.

Е, това поне беше нещо, помисли си Джафи, но въпреки всичко му беше тревожно. Само ако знаеше дали може да се довери на дебелия китаец!

Погледна към Нан и изведнъж осъзна колко красива е тя. Тревогата в очите й, красивите черти на лицето й накараха сърцето му да подскочи и изведнъж усети остро желание да се люби с нея. Изправи се, отиде до вратата и дръпна резето.

— Ела — каза й той, върна се до леглото и седна на него.

Тя се приближи неохотно и застана между коленете му, докато той я събличаше: нещо, което винаги му бе доставяло удоволствие.

Гола, той я вдигна на ръце. Усети твърдата ивица на бедрото й. Стреснат, я остави на леглото и я търкулна по очи. При вида на сините ивици по златистата й кожа кръвта се качи в главата му.

Всякакво любовно желание изчезна. Обхвана го такъв гняв, че целият се разтрепери. В този сляп миг на ярост той осъзна, че обича това момиче — нещо, за което не си бе давал сметка до този момент. Изпита убийственото желание да пипне човека, който й е причинил такава болка и да го размаже.

— Кой го направи? — попита той грубо и гневно.

Нан се разплака и скри лице във възглавницата, сякаш се срамуваше.

Просто не можеше да гледа насинената и нацепена кожа. Внимателно я покри със синята туника, след това отиде до прозореца и запали цигара с треперещи пръсти.

— Кой го направи? — повтори той и с усилие овладя гласа си.