Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Полковникът дъвчеше ябълката и разглеждаше отговорите, които бе дал Донг Хам на въпросите на Лам-Тан.
— Тук няма кой знае какво — каза той накрая и остави протокола на бюрото си. — Най-добре да намерим това момиче, което той споменава. Вероятно тя няма да знае нищо, но трябва да проверим. Все някой трябва да знае къде живее тя и къде се намира в момента. Кажи на Нгок-Лин да разпита във въпросния клуб. Там сигурно ще знаят името й.
Полковникът пусна огризката от ябълката в кошчето за боклук.
— Нищо особено и в отговорите на момичето — продължи той. — Жалко, дето настоява, че прислужникът е още в къщата. Изглежда, че и старият готвач мисли така. — Той вдигна поглед към Лам-Тан. — Когато се разбере, че момчето е отпътувало с американеца и е било убито от партизаните, тези двамата могат да създадат трудности. Ако американските полицаи успеят да ги разпитат, цялата работа може доста да се обърка.
Лам-Тан вече бе помислил за тази трудност.
— Старецът няма никакви роднини — каза той. — Ако му се случи нещо, няма да има никакви усложнения. Момичето има майка и баща, но ако нещата се поемат тактично, тя също може да се отстрани без особени трудности.
Полковникът поглади месестата си челюст.
— Оставям на теб — каза той. — Уреди нещо. От държавническа гледна точка ще е по-добре да няма усложнения.
Лам-Тан наклони глава. Взе двата протокола и излезе от стаята.
Малко след единайсет часа Нгок-Лин пристигна в клуб „Парадайз“.
Той бе забелязан да слиза от колата и Ю-Лан натисна едно копче, с което се запали червената лампа в офиса на Блеки, предупреждаваща за посещението на инспектора.
Инспекторът го намери да чете сутрешния вестник.
Блеки се изправи, поклони се и предложи на инспектора стол. Ю-Лан влезе с две чаши чай и ги остави на бюрото. Тя се поклони и се усмихна на инспектора, който се поклони на свой ред, но лицето му остана съвсем безизразно.
След като тя си отиде, инспекторът отпи от чашата си, пусна един комплимент за качеството на чая и като видя, че Блеки чака, каза:
— Познавате ли един господин от американски произход, Джафи?
Това бе нещо, което Блеки не бе очаквал да го попитат. Въпреки че се стресна, лицето му остана безизразно и усмихнато. Той веднага си спомни странните намеци на Джафи за фалшив паспорт. И ето го сега инспекторът от полицията, който пита за него.
— А, да — каза Блеки. — Той често посещава заведението.
— Снощи беше ли тук?
— Да, струва ми се, че беше.
— По кое време?
— Около девет. Не съм много сигурен, не си погледнах часовника.
Значи Джафи е идвал тук, помисли си инспекторът. Пет часа след като е убил прислужника си. Какво ли е правил междувременно?
Последва пауза, след това Блеки каза:
— Да не би да се е случило нещо с него? Много бих съжалявал, ако е така.
— Бил е отвлечен от партизаните. Ще прочетете за това в утрешния вестник.
Да се каже, че Блеки Ли бе удивен, би било твърде слабо. Той се вторачи в инспектора, напълно ошашавен.
— Отвлечен от партизани? — повтори той. — И къде се е случило това?
— Ще прочетете в утрешните вестници — каза троснато инспекторът. — Искаме да знаем някои неща за американеца. Как се казва жената, с която е бил свързан?
Очите на Блеки Ли потъмняха. Той се пресегна, взе цигара и я запали.
— Нямаше определена жена с която да е свързан — каза той. — Идваше тук и си наемаше за танци всяко момиче, което му харесаше.
— Имам причини да вярвам, че е бил свързан с една определена жена — каза инспекторът. — Искам да зная името й.
— Ако можех да ви помогна, бих го направил — каза Блеки и се поклони. — Но досега не съм знаел, че той е бил свързан с определена жена.
— Прислугата му казва, че едно момиче е идвало в къщата два-три пъти седмично — каза инспекторът, впил студен поглед в Блеки. — Той често е идвал в този клуб. Логично е да е срещнал момичето тук.