Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Те са ни като семейство – каза Ей Джей.
– По-добри са – вдигна тя чашата си и се чукна с него.
– Как е? – попита той.
– Солено, плодово и с вкус на риба. Все едно коктейл със скариди е решил да прави любов с "Блъди Мери".
– Харесва ми как го казваш – "прави любов". Но питието звучи отвратително, между другото.
Тя отпи още една глътка и сви рамене.
– Понася се.
– В ресторант от кой роман би искала да вечеряш?
– О, труден въпрос. Няма никаква логика, но когато бях в колежа, обикновено огладнявах ужасно много, докато четях "Архипелаг ГУЛАГ"[52]. Всички тези описания на съветските концлагери, на мизерната супа и жалки коматчета хляб... – каза Амелия.
– Ти си странна.
– Благодаря ти. А ти къде би отишъл? – попита тя.
– Нямам конкретен ресторант, който да посоча, но винаги съм искал да опитам локум като онзи в "Нарния". Когато бях малък и четях "Лъвът, Вещицата и дрешникът"[53], все си мислех, че локумът трябва да е невероятно вкусно нещо, щом кара Едмънд да предаде семейството си. Навярно съм споделил това с жена ми по някое време, защото една година Ник ми подари кутия с локум за празниците. И се оказа, че е просто дъвчащ бонбон, поръсен с пудра. Не мисля, че съм преживявал по-голямо разочарование в живота си.
– Предполагам, че тогава е приключило детството ти.
– Оттогава не съм същият – каза Ей Джей.
– Може би локумът на Бялата вещица е бил различен. Сигурно магическият локум ще има по-добър вкус.
– Или може би идеята на Луис е била, че Едмънд не се е нуждаел от голямо убеждаване, за да предаде семейството си.
– Това е много цинично – възмути се Амелия.
– Някога опитвала ли си локум?
– Не.
– Трябва да ти донеса – каза той.
– А ако ми хареса? – попита тя.
– Вероятно мнението ми за теб ще се развали.
– Е, няма да лъжа само за да ти се харесам, Ей Джей. Едно от най-добрите ми качества е честността ми.
– Каза ми, че ще си измислиш хранителна алергия, за да не ядеш тук – напомни ѝ той.
– Да, но само за да не нараня чувствата на бизнес партньора си. Никога не бих излъгала за нещо толкова важно като локума.
Поръчаха си храната и тогава Амелия извади зимния каталог от торбата си.
– И така, "Птеродактил" – каза тя.
– "Птеродактил" – повтори книжарят.
Амелия премина бързо през списъка, безмилостно пропускайки нещата, които знаеше, че той не харесва, натъртвайки на големите надежди на издателя и оставяйки най-пищните си прилагателни за любимите си заглавия. С някои от книжарите беше нужно само да повтори текста на последната корица с бомбастичните описания и възхвали за книгата. Ей Джей не беше от тях. На втората им среща той бе нарекъл текстовете от задната корица "кървавите диаманти на издателския бизнес". Вече го познаваше по-добре и не беше нужно да се казва, че процесът на преглеждането на каталозите бе станал по-малко болезнен и за двама им. Той ми се доверява повече, мислеше си тя, или пък бащинството бе смекчило характера му. Естествено знаеше, че е най-добре да запази тези разсъждения за себе си. Ей Джей дори обеща да прочете няколко от предварителните копия на новите заглавия.
– В рамките на по-малко от четири години, надявам се – каза Амелия.
– Ще направя всичко възможно да ги прочета за три. Да си поръчаме десерт – отвърна Ей Джей след кратка пауза. – Сигурно имат нещо като "китов сладолед".
Амелия изпъшка.
– Ох, звучи ужасно.
– Ако нямаш нищо против да попитам защо "Късно разцъфване" бе любимата ти книга от онзи зимен каталог? Ти си млада...
– Не съм толкова млада, на трийсет и пет съм.
– Млада си. Имам предвид, че вероятно не си преживяла много от това, за което пише мистър Фридман. Гледам те и след като прочетох книгата, се питам кое в нея те е накарало да откликнеш по такъв начин.
– Хъм, мистър Фикри, това си е много личен въпрос – отпи глътка тя от втория си коктейл. – Основната причина, поради която обичам тази книга, е качеството на текста, на стила на писане, разбира се.
– Разбира се. Но това не е достатъчно.
– Нека да кажем, че имах поредица от много, много лоши срещи по времето, когато "Късно разцъфване" се появи на бюрото ми. Аз съм романтичен човек, но понякога днешните времена не ми се струват много романтични. "Късно разцъфване" е книга за възможността да намериш голямата любов на всяка възраст. Звучи като клише, знам.
Ей Джей кимна.
52
Автор А. Солженицин, изд. "Народна култура", 1994 г. – Б. Пр.
53
Автор К.Ст. Луис, "Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът", изд. Труд, 2005 г. – Б. Р.