Последната кашмирска роза

Вътре вандалска ръка беше преустроила „просторната бална зала“ в игрище за скуош, но по-малките бални зали бяха запазени. Столовата, осветена от серия френски прозорци, гледащи към всеобхватната веранда, беше обзаведена с възможно най-тежките викториански мебели от „Мейпълс“ на „Тотнъм Корт Роуд“. Но животът в Клуба, предположи Джо, протичаше на верандата, на игрището за тенис и дори на игрището за крокет. В по-близките години към задната част бе прибавена едноетажна пристройка, заграждаща двор, със свободни стаи за гости, за ергени от вътрешността на страната, за опечалени като Уилям Съмършам, чиято скръб и отчаяние бяха намерили подслон тук.

Верандата беше снабдена с безкрайна редица от бамбукови плантаторски столове с дълги поставки за краката, с вдлъбнатини, грижливо издялани в подпорите за ръцете, където чашата стоеше в безопасност. Тук бе събрано обществото на Паникхат, докато вентилаторите скърцаха от таваните, през прозорците нахлуваше тракането на топките за крикет — късна партия крикет наближаваше шумно края си с викове и смях, докато коне, поверени на прислужващи коняри, хвърляха къчове и беснееха.

Джо усети присъствието на двама мъже, невидими зад високите облегалки на шезлонгите, и двамата, прецени той, въпреки ранния час леко пияни, и двамата готови да бъдат нетактични един към друг.

Той дочу:

— Разбрах, че цялата вина е на сивите. Не мога да си представя защо Прентис толкова искаше да избере онова приятелче за почетен член на столовата и, разбира се, ако са го направили почетен член, Клубът трябва да последва примера. Дяволски смущаващо, ако ме питаш!

Събеседникът му отвърна:

— Дяволски смущаващо! Напълно съм съгласен! Мисля, че трябва да се благодарим, дето ни е споходил само един син хищник! Чул съм, че обикновено се мъкнат на тумби! Проклетникът е дошъл тук да води разследване — да ни шпионира, ако щеш. Не ми го побира акълът как някой, който е бил замесен, иска да раздухва случая отново.

Другият се разсмя.

— Какво се налага да търпим? Увеличително стъкло и уреди за взимане на отпечатъци от пръстите? Искам да кажа, къде бяхте в нощта на 11 март 1910 г., дирята е малко поизстинала, не смяташ ли? Както и да е, не ми харесва идеята лондонски полицай да подскача по дансинга! А на теб?

— Пазете си пръстите на краката, момичета! Задава се чифт униформени полицейски ботуши!

Последва звън на чаши, а двамата се засмяха и бързо се изправиха на крака.

— Нанси! — дочу Джо. — Добър вечер, скъпа моя! Как си! Тъкмо говорехме за твоя полицай.

— Джоузеф Сандиландс? — чу гласа на Нанси. — Запознахте ли се? Очаквах, че може да е тук някъде…

Джо реши, че е дошъл моментът да излезе напред.

— Госпожо Дръмънд! — възкликна той. — Надявах се да чуя приятелски глас!

Остана доста доволен от объркването, което предизвика с внезапното си появяване.