Знаете, че ме обичате

Блеър намери в килера си хубава кутия, в която да сложи пижамата, опакова я в красива сребриста хартия и я уви с черна панделка. Чак тогава занесе подаръка в къщата на Нейт. Обаче предната вечер той не се обади да й благодари. Ама какъв му е проблемът?

От другата страна на масата седнаха Кати и Изабел.

— Защо просто не кажеш на майка си, че не искаш Серена да бъде шаферка? — попита Изабел. Тя нави косата си на руло и я закрепи на главата, след което отпи от обезмасленото си мляко. — Сигурна съм, че ще те послуша.

— Просто трябва да й кажеш, че със Серена вече не сте приятелки — допълни Кати и извади къдрав рус косъм от чая си. Тази нейна коса беше навсякъде.

Блеър хвърли един поглед към Серена. Беше наясно, че майките им са обсъдили проблема с шаферките и Серена е уведомена, че ще една от тях. Колкото и примамливо да звучеше, нямаше как да помоли майка си да откаже поканата. Това щеше да е просташко. А Блеър не искаше да дава поводи на Серена да се оплаква, в случай че тя я беше видяла да краде пижамата. Така де, Серена щеше да компрометира името на Блеър из целия Горен Ийст Сайд.

— Твърде късно е, а и не ме притеснява чак толкова. Тя просто ще върви до нас в църквата, облечена в подобна рокля, това е. Не е нужно да се виждаме и да си говорим — каза Блеър и вдигна рамене.

Това не беше съвсем така. Майката на Блеър планираше нещо като обяд и разкрасителен ден за всички шаферки, но на Блеър й беше по-лесно да се прави, че това няма да се случи.

— Е, какви са роклите? Избрахте ли нещо с майка ти? — попита Кати и заръфа едно кексче. — Моля те, кажи, че няма да ни карате да носим нещо тясно. Обещах си, че ще сваля пет килограма до Коледа, а виж ме как го ям това!

Блеър извърна очи и разбърка киселото си мляко:

— На кого му пука какво ще носим?

И двете момичета я изгледаха странно. Не можеха да повярват, че Блеър казва това. Разбира се, че на всички им пукаше.

Когато момиче като Блеър каже нещо такова, знаеш, че нещо не е наред.

Но Блеър си хапваше от киселото мляко и ги игнорира. Какъв им беше проблемът на всички? Не можеха ли да я оставят намира с тази тъпа сватба?

— Аз не съм много гладна — каза изведнъж тя и се изправи. — Ще ходя да пусна няколко мейла.

Кати посочи шоколадовото кексче на подноса на Блеър и попита:

— Няма ли да го ядеш?

В отговор Блеър поклати глава.

Кати го взе и го постави на подноса на Изабел:

— Ще си го разделим.

— Ако го искаш, вземи го — викна Изабел и върна кексчето на подноса на Кати.

Блеър взе своя и забърза да се отдалечи. Нямаше търпение най-накрая да завърши.