Последният заложник

— Командире, от професионалната си подготовка знаете, че в ситуация, включваща отвличане на самолет от гражданската авиация, ние сме длъжни да потвърдим присъствието на похитителя и на оръжието. Засега чух само вашия глас. Щом похитителят седи до вас, ние трябва да говорим с него и да чуем гласа му, преди да започнем да изпълняваме исканията му. Това е задължително, разбрахте ли?

Минаха трийсет секунди, после Кен Улф каза:

— Да не сте полудели, Бронски? Не ви ли е ясно какво става тук? Този човек не дава пукната пара за вашите правила.

— Попитайте го дали наистина иска да изпълним условията му.

Пак настъпи мълчание. После се чу:

— Каза, че това е тъп въпрос. Разбира се, че иска, но не желае да разговаря с вас. Аз трябва да предавам думите му.

— Командире, знам, че той слуша, затова ще го кажа направо. Господине, ако отказвате да говорите с мен, в Колорадо никой няма да бъде арестуван и никой от американското правителство няма да си мръдне пръста, за да удовлетвори исканията ви въпреки заплахите, защото ние не вярваме, че вие съществувате. За да промените всичко това, трябва да разговаряте с мен. Кажете само няколко думи. Необходима ми е вашата помощ, за да ви помогна и аз.

Отговор не последва. Сърцето на Кет биеше силно. Тя съзнаваше риска, който поема, но трябваше да си изясни нещата.

Мина една минута, сетне две. Кет с нетърпение чакаше да чуе гласа на командира, за да се увери, че всичко е наред.

„Господи, дали не сбърках?“

Предавателят изщрака и този път се чу друг глас — груб, плътен и мъжествен.

— Слушай, тъпа кучко — изръмжа той. — Не искам да говоря нито с теб, нито с никого. Командирът ще предава думите ми. Ако още веднъж ме ядосаш, ще взривя този седем-три и вие, надути федерални ченгета, до края на живота си ще съжалявате, че не сте ме послушали.

Сетне отново настъпи тишина.

Кет се обърна към техника.

— Записа ли това?

Той кимна.

— Силно и ясно.

— Агент Бронски? — попита Улф и тя притисна слушалката до дясното си ухо.

— Кажете, командире.

— Надявам се, че сте доволна от този отговор, защото наистина го ядосахте. Съветвам ви да не го правите отново, ако искате да ни помогнете да оцелеем.

— Ясно, командире. От сега нататък ще разговаряме само с вас.

Кет остави слушалката и се обърна към Франк Ботъл. Той изглеждаше разтревожен. Стана, приближи се до нея и тихо попита:

— Защо го направи, по дяволите?

Тя го погледна в очите.

— Послушах инстинкта си, Франк.

— Толкова много ли ти трябва запис на гласа му?

— Да — кимна Кет. — След малко ще ти кажа защо.

— Не пренебрегвай процедурите, Кет. Целият свят ни гледа, а ти си новак.

— Знам.

Франк се отдалечи, а тя отиде при техника.