Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Спомням си гласа му. Той е.
— Кен Улф?
Бостич кимна.
— Но какво за него? Врагове ли сте?
— В известно отношение, да.
Анет седеше стъписана. През главата й минаваха различни вероятности. Какви бяха шансовете един похитител, който мрази Рудолф Бостич, да се качи на самолет, управляван от пилот, ядосан на същия човек?
— Анет?
Гласът на Бостич не проникна в калейдоскопа от мисли, които се въртяха в главата й. Тя стана, отиде да вземе чантата си и извади от нея ключа за пилотската кабина.
Усещаше погледа на прокурора, но не се обърна. Знаеше, че се е вцепенил на мястото си и че се страхува да се намеси.
Радиоуредбата мълчеше, от пилотската кабина не се чуваха никакви звуци. Полетът сякаш протичаше нормално и атмосферата направи опасенията й да изглеждат още по-абсурдни.
Анет безшумно се приближи до вратата на пилотската кабина и сложи ръка на валчестата дръжка.
После с хирургическа точност пъхна ключа.
„Ако греша, ще получа куршум в лицето.“
Тази мисъл я накара да спре и да се върне към логиката.
„Знам, че съм права. Но трябва да видя с очите си.“
Ключът изгаряше пръстите й.
„О, господи, как да го направя? Дали да се втурна вътре, или само да открехна вратата?“
Отвореше ли бавно, щяха да се чуят поредица от изщраквания. Единственият начин да изненада похитителя беше да отвори рязко.
Боингът се разтресе и тя се подпря с рамо на вратата на тоалетната.
Сега!
Превъртя ключа и блъсна вратата.
Кен Улф се обърна. На лицето му се изписа ужас и стъписване.
Анет стоеше втрещена, с отворена уста. Кен седеше отляво, както бе предполагала.
Мястото вдясно беше празно.
— Какво правиш, по дяволите? — викна той. Лицето му почервеня.
Тя преглътна с усилие.
— Въпросът е какво правиш ти, командире?
Той погледна уредите, сетне пак нея.
— Дай ми ключа, Анет. После излез, затвори вратата и ми се обади по вътрешния телефон.
Анет дишаше тежко. Главата й се въртеше. Гласът й звучеше сякаш някъде отдалеч.
— Кен, каквото и да си намислил да правиш, плашиш всички до смърт…
— Прави каквото ти казвам! — изрева той. — Не се шегувам за експлозивите.
И вдигна лявата си ръка. Държеше някакъв малък черен предмет, който приличаше на дистанционно управление за алармена система на кола.
— Това е спусък, Анет. В чантата ми в багажното отделение отпред има пакет пластичен взрив. Ако се опиташ да ме обезвредиш и го пусна за секунда, всичко е свършено. Ще гръмнем. Пък и на борда няма други пилоти. Опиташ ли да се бориш с мен, всички ще умрат. Излез оттук!
— Защо, Кен? Защо правиш това?
— Излез, по дяволите! Обади ми се по вътрешния телефон.
Тя му даде ключа, излезе и затвори.
Цялата трепереше.
Спря, после се приближи до вътрешния телефон.
— Добре, Анет, сега се успокой.
— Не разбирам… Ти… отвличаш самолета, който управляваш. Защо, Кен? А кариерата ти?
— Анет, ти искаш отговори, а аз не съм готов да ти ги дам. Но и аз имам един въпрос. Знаеш ли кой е онзи боклук в първа класа?
— Какво?
— Знаеш ли кой е Рудолф Бостич?
— Да. Той е… Вероятно ще бъде следващият главен прокурор на Съединените щати.
— Не и ако успея да му попреча.
По гърба й полазиха тръпки.
— Какви ги говориш, Кен?
— Бостич е причината за всичко това, Анет. Каквото и да стане, не го забравяй.
Тя не разбираше нищо. В думите на Кен нямаше никаква логика.
— Какво имаш против господин Бостич?
— Не наричай това животно „господин“, ясно ли ти е? Бостич е причината за това. После ще обясня… на всички. А през това време не изпускай от очи това копеле. Той е замесен в тази история. Бостич е проклет престъпник! Нищо не му сервирай. Не му казвай нищо. Само го предупреди това лайно да седи на мястото си, защото иначе похитителят ще го застреля!
— Но похитителят си ти, Кен.
— Точно в това е въпросът, нали?
— В какво е въпросът? Нищо не разбирам. Не знам какво искаш.
По лицето й потекоха сълзи.
На пилотите можеше да се има доверие. Те никога не предаваха екипажа си. Четвърт век бе поверявала живота си в ръцете им и сега не можеше да приеме онова, което ставаше.