Kолеж за магьосници

Според многобройните почитатели на поредицата и академиците — анализатори обаче истинската мистерия в "Летящата гора" се съдържаше в последните страници. След като се справят с тиктакането на часовника, Рупърт и Фиона си устройват банкет заедно със сър Големи петна и семейството му, състоящо се от грациозната му съпруга и пет очарователни леопардчета. Но не щеш ли при тях цъфва Мартин, най-големият от братята Чатуин, който в романа "Светът в стената" пръв открива Филория.

Мартин вече е тринайсетгодишен, прекалено голям, за да броди из Филория, търсейки приключения. В предишните книги той внезапно изпада от добро настроение в депресия и обратно. В "Летящата гора" Мартин е в депресия. Не след дълго се сбива със симпатягата Рупърт, докато леопардите развеселено ги наблюдават. Накрая Мартин се разкрещява на брат си, че той е открил чудната страна и само той има право да се забавлява там. Възкликва още, че не е честно винаги да ги връщат у дома. Той е герой във Филория, а у дома е кръгла нула. Фиона пренебрежително му просъсква да не се държи като дете. Мартин хуква към гъстата Здрачна гора, леейки сълзи като лигав английски ученик. И… никога не се завръща. Филория го поглъща. Той не се появява и в следващите три книги "Тайното море", "Момичето, което измерваше времето" и "Блуждаещата дюна" — и братята му напразно го търсят (което напомни на Куентин за горкия брат на Алис). Като повечето почитатели на поредицата и той предполагаше, че авторът е възнамерявал да върне Мартин в последната книга — жив и здрав, но изпълнен с разкаяние. Само че Пловър внезапно починал (едва петдесетинагодишен), докато романът "Блуждаещата дюна" още бил под формата на ръкопис, в който нищо не подсказвало отговора на загадката. И така Мартин завинаги останал момчето, което изчезнало във Филория и повече не се върнало.

Куентин си мислеше, че отговорът може би се крие в книгата "Магьосниците", която за толкова кратко бе негово притежание, само че тя отдавна беше изчезнала. Той преобърна Къщата и разпита всички, обаче така и не я намери. Някой в "Брейкбилс" я беше взел или я беше забутал някъде. Но кой и защо? Може би тя изобщо не беше реална.

В неделя се събуди призори и изпита непреодолимото желание да разпери криле и да отлети. Тук само си губеше времето, а в "Брейкбилс" го очакваше новият и вълнуващ живот. Изпитвайки минимално чувство за вина, на бърза ръка съчини история за пред родителите си — някакъв богат съученик настоятелно го поканил на ски в Ню Хемпшир. Също така на бърза ръка си стегна багажа — и без това беше оставил повечето си дрехи в училището — и след половин час вече крачеше по бруклинските улици. Отиде право в обществената градинка и навлезе сред най-гъстите храсталаци. Известно време обикаля напред-назад, газейки плевелите и замръзналите гниещи тикви, като с всяка изминала минута все повече се изнервяше. Как го беше направил преди? Дали не му трябваше писмото… или книгата? Вероятно допускаше някаква грешка, но не знаеше каква. Така или иначе магията не се случваше. Помъчи се да си спомни точно какво е направил миналия път. Може би беше прекалено рано…