Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Звънецът на вратата прозвуча дълбоко и значително, след което настъпи тишина, почти погълнала шума от рядкото улично движение на застроената с вили улица зад гърба й. Фелиша забеляза, че неволно е стиснала юмруци. Тя напираше да започне разследването и очакваше чудеса от всеки свидетел.
Най-сетне вратата се отвори.
Мегън Прайс боядисваше косата си, която сигурно отдавна-отдавна бе бяла, в червеникав цвят, който много отиваше на очите й с цвят на ръжда. Почти сигурно бе пооправила лицето си, бе махнала няколко бръчици и бе поопънала кожата си, но всичко бе направено толкова умело и внимателно, че наблюдателят все пак се съмняваше дали въобще бе имало операция. При това дори когато госпожа Прайс се усмихваше объркано. С такава усмивка госпожа Прайс посрещна и Фелиша Стоун, която въпреки миловидната си муцунка никога не успяваше да се престори, че не е от полицията. И този път следователката не се престори и показа мълчаливо на домакинята полицейската си значка.
- Много сте бързи - каза госпожа Прайс. Бе с всекидневни дрехи със свободна кройка, но все пак много елегантни и явно не бяха купени от веригата „Уолмарт”. От неуверено лицето й стана сериозно. - Радвам се, че разследването на този ужасен случай е с такъв висок приоритет. Имате ли вече предположения кой е могъл да направи това с бедния Бонд? Той бе много добър и тактичен човек.
- Съжалявам - каза Фелиша Стоун. - Ако знаехме кой го е направил, сега нямаше да съм тук.
- Така е, разбира се. Влезте, моля - отвори по-широко вратата госпожа Прайс и отстъпи една крачка встрани, правейки път на гостенката. Апартаментът на Фелиша можеше да се побере целия в хола на семейство Прайс.
- Не се събувайте! Следобед ще дойде домашната помощница - поведе Стоун към кухнята домакинята. Кухнята бе тапицирана с дъбово дърво и бе декорирана с каменни апликации и черна битова техника. Госпожа Прайс предложи на гостенката си висок бар стол до кухненския плот и поровила в недрата на безбройните овесени шкафове, извади две уеджуудски чашки на цветчета и с подходящи чинийки.
Проектираното от професионален дизайнер пространство на кухнята се изпълни с мелодичен звън. Домакинята извади телефон от украсения с цветенца джоб на бледо-жълтата си блузка и отговори с делови тон:
- Припомнете ми, мистър... Извинете как беше фамилията ви? Хари Риджуей, така ли? Та напомнете ми, мистър Риджуей, колко ви платихме за тази работа. Разбирам. А защо не можете да го завършите до утре? Добре, ще кажа на мъжа си - въздъхнала, тя остави телефона. - Занаятчии! - плесна безпомощно с ръце тя.
- Нещо сериозно ли?
- Не, просто исках да пребоядисам колата си. Имам малък фолксваген „Бийтъл”. Преди няколко дни го дадохме в сервиз. Не обичам да карам ягуара.
Фелиша Стоун кимна, отбелязвайки си механично, че госпожа Прайс бе споменала мъжа си, въпреки че разговорът се отнасяше до нейната кола. Тези мацки от елитарните райони винаги намесваха мъжете си, сякаш те бяха пъпът на света.
- Току-що направих чай - съобщи госпожа Прайс. -Зелен. Много е полезен за здравето. Не знам при вас как е, но от кафето ставам много нервна.
- Зеленият чай успокоява - усмихна се Фелиша, без да си признае на глас колко й трябваше това в момента.
Чаят бе направен в чайника от същия сервиз, от който бяха и чашките. Сладките „Мадлен”, които госпожа Прайс сервира на масата, бяха явно домашно приготвени, но изглежда не от нейните ръце. Въпреки цялото си кулинарно съвършенство, те намирисваха леко на равнодушие. „И тук платена помощ” - помисли си Фелиша.