Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Марта винаги виждаше положителните страни във всяка ситуация, също като Прими.
Леля Фий положи огромни усилия, за да заличи напрежението помежду им. Първоначално се стараеше даже твърде много, следеше я като сянка. После получи роля във филм и се отпусна малко, не я тормозеше непрекъснато. След това започна да работи повече и в училището за танци на леля Мейси, където прекарваше голяма част от времето си.
Шато „Грутен“ се намираше на северозапад от Брюксел, недалече от Брюж. Беше разположен сред просторни зелени паркове, а зад него имаше и езеро. Впечатляващ френски замък от розов камък като от приказките. Имаше кули, бойници и великолепни тавански прозорци, издадени от върха на покрива, в стил, който Кали вече знаеше, че се нарича „готически“. Имаше голямо стълбище, което водеше към входа и към гравирания белокаменен портик, който блестеше на ярката слънчева светлина. Мястото беше миниатюрен дворец.
Марта обаче не бе никак впечатлена. Беше я посрещнала на гарата и бе дошла да я придружи. Кали остана само две нощи в нейната къща в Брюксел, която се сливаше с останалите в квартала, и се забавлява, докато играеше с малката Матилда - дори й пя приспивните песнички, които още помнеше от своето детство.
- Не е ли огромен? - възкликна Кали, докато вървяха по пътеката от автобусната спирка към замъка.
- Нуждае се от малко свежа боя, а прозорците - от почистване - отбеляза критично Марта. - Покрай пътеката има плевели. Сигурна ли си, че това е правилното място?
- Принадлежи на графиня Ван Грутен - да, това е мястото.
- Ако има някакъв проблем, само ми пиши и ще дойда да те взема. Ще вляза с теб за всеки случай.
Скъпата Марта, винаги я караше да се чувства в безопасност и спокойна. „Ако можеше и с леля Фий да е така“, помисли си Кали.
Позвъниха и дребна жена на около петдесет години с елегантна прическа - очевидно направена с допълнителни чужди кичури коса - и с дълъг перлен наниз отвори вратата.
- Ah, I’Anglaise... entrez... et vous?27 - втренчи се тя в Марта. - Това прислужницата ви ли е? - попита жената на английски.
- Mais non, je suis madame Kortrik28. Приятелка на семейството - отвърна вместо нея Марта на английски език.
- Belge...?29
- Exactement
Графинята отпрати бедната Марта със сумтене и тя трябваше да си тръгне, но преди това прошепна в ухото на Кали на фламандски:
- Пази се от този дракон.
Кали остана сама с куфара си в коридора с изящни плочки и заоглежда сребърните доспехи и мечовете, закачени по стените.
- Другите момичета вече пристигнаха. Закъсняхте. Не е вежливо да карате домакинята си да ви чака. Вървете и разопаковайте багажа си. Ще се срещнем в трапезарията в пет часа. Ще ви запозная с правилата.
Кали нямаше време да направи нищо друго, освен да се затътри нагоре по стълбището и да открие откъде се чува бърборенето на момичешки гласове. Намери голяма спалня с шест легла с железни рамки, гол под и копринени завеси на прозорците - те имаха натруфени драперии в горната си част и оръфани шнурове, които се спускаха до долу.
Стаята бе почти празна и доста занемарена. Петте момичета, седнали на леглата си, се втренчиха като една в нея. Бяха оставили за нея леглото, намиращо се най-близо до големия прозорец, от който ставаше течение.
- Надявам се, че си носиш топли дрехи. Тук е студено като в хладилник - каза красива американка с черна коса. - Истинска дупка. Почакайте само папа да разбере, че съм забутана в условия като от осемнадесети век. Аз съм Софи.
- О, не знам, по-добре е, отколкото общежитието в пансиона ми в Шотландия. Ще оцелеем някак. Скоро ще дойде лятото. Къщата не е лоша... - опита се да звучи ведро Кали.
- Пълна развалина е, нуждае се от декоратор - каза друга американка, която почти плачеше. - Аз съм Ванеса.
- Скъпа, трябва да видиш някои от държавните училища, в които съм спала... Това си е истински дворец. Аз съм Клементайн, но мадам настоява да се представям като Клеманс -каза грациозна англичанка, докато й подаваше ръка за поздрав.
Друго, по-пухкаво момиче пристъпи напред.
- Мисля, че графинята преживява трудни времена. Тя е вдовица от войната и чух, че има трима синове, за чието образование трябва да плаща. Приема ни тук само заради сметките, но е добра. Сестра ми беше тук преди две години. Аз съм Памела. Как да те наричаме? -усмихна се тя на Кали.
- Аз съм Каролайн, но всички ми казват Кали. Мисля, че звучи достатъчно френско.
Внезапно от долния етаж се разнесе звън и Кали метна куфара на леглото, изпъна чорапи и приглади косата си зад ушите с надеждата, че ще издържи проверката на мадам.