Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Облечете се, Каролин. Ще говоря с вас. Сега.
Кали скочи от ваната и грабна една хавлия с ясното съзнание, че жената се е втренчила в голото й тяло. Увита само в кърпата, я последва по коридора към кабинета й.
- Млада госпожице, това трябва да спре... тази глупост! - Графинята посочи един стол зад бюрото си. - Вие сте млади, и двамата сте все още деца, твърде млади за тази глупост. Не ще допусна да правите мили очи на сина ми и да го карате да дава обещания, които той не може да спази.
Кали седна, без да разбира напълно яростния ураган на скорострелния френски.
- Моля? - осмели се да попита тя.
- О, забравих, че говорите френски като белгийска селянка. Синовете ми не са за хора като вас. Вие сте англичанка и протестантка. Ние сме католици. Той е от благороден произход, а вие, доколкото знам, сте дъщеря на актриса, без баща или знатно семейство. Недопустимо! Трябва веднага да се сложи край на това. Феран е сгоден за дъщерята на братовчед ми, Албертина д’Орлан. Той знае какъв е дългът към семейството му. Не мислете, че това е първият път, когато очите му го подмамват. Аз не водя млади момичета в тази къща, за да се опитват да съблазняват синовете ми. Водя ви тук, в своя дом, защото покривът е за ремонт и имам сметки за плащане. А не защото искам да съм изложена на шумното ви бъбрене и неприятното ви поведение. Разбирате ли какво ви казвам? - изкряка тя, докато размахваше ръце във въздуха.
Кали кимна шокирана, не можеше да изрече и дума, за да се защити или да отрече обвиненията, отправени към нея с такава отровна злоба. Значи той бе играл тази игричка с всяка групичка нови ученички? За него тя беше само момиче за забавление, просто играчка? Как можеше да предава годеницата си, ако това бе истина? Прилоша й от неговата жестокост.
- Вървете и се облечете - изсъска графинята.
- Може би ще е по-добре, ако не идвам на вечеря - предложи Кали.
- Ще дойдете и ще се държите като истинска непоклатима англичанка. Не казвайте нищо и не правете сцени, за които по-късно ще съжалявате.
Кали побягна обратно към спалнята. Всички момичета бяха изчезнали и тя сама оправи роклята си, с треперещи ръце разпусна плитките, така че косата й да падне свободно върху раменете на меки, виещи се златисти къдрици, изсветлели на места от слънцето. Преглътна сълзите, все още неосъзнала напълно какво точно е станало в кабинета. Сега трябваше да слезе по стълбището с високо вдигната глава и да не дава възможност на Феран да разбере, че знае за неговата малка игра. Събра всичките си сили, изпъна назад рамене и излезе от стаята.
Всички вдигнаха глава към нея при влизането й. Графинята седеше начело на масата. Както обикновено бе самото очарование.
- Alors, cherie34 . Виждам, че имате тен на лицето.
Кали забеляза един празен стол до графинята. Феран закъсняваше твърде много. Попечителката им не пропусна погледа й и посочи празния стол.
- Уви, синът ми трябваше да се върне към следването си в последния момент. Той изпраща своите извинения... Il est tres desole, но, разбира се, дългът е на първо място. N’est-ce pas?35
- Гледаше право в Кали, докато говореше.
Каролайн изяде вечерята си, зашеметена от объркване и смущение. Неговата маман го бе отпратила и той бе изпълнил заповедта й, без да се извини на Кали, без никакво обяснение. Какъв страхливец!
Тя не представляваше нищо особено за него, просто приятно развлечение в един хубав следобед. Беше ужасно разочарована. Едва сега разбираше какво бе имал предвид Тед Бордман, когато й каза, че крушата не пада по-далеч от дървото. Може би приличаше на майка си повече, отколкото предполагаше. Усети актрисата в себе си. Събра цялата си смелост, за да продължи да се усмихва и да разговаря с другите момичета, без да покаже по никакъв начин колко е наранена. „Нека това да ти е за урок, помисли си тя. Да се пазиш от глупави млади мъже, все още завързани за полата на майка си.“
27 А, англичанката... влезте... а вие коя сте? (фр.) - б. пр.
28 Не, аз съм мадам Кортрик (фр.). - б. пр.
29 Белгийка? Точно така (фр.). - б. пр.
30 Деца мои... (фр.) - б. пр.
31 Очарован съм (фр.). - б. пр.
32 Извинете ме, госпожице... моля ви... (фр.) - б. пр.
33 Заигравка с цитат от Бенджамин Франклин. Смисълът е, че дребни на пръв поглед неща имат сериозни последици.
Заради липса на пирон подковата беше изгубена.
Заради липса на подкова конят беше изгубен.