Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Е, и? - попита Памела. - Какво лошо има в това да упражним чара си върху него?
- Обзалагам се, че ще го докопам първа - прошепна Клеми.
- Всички можем да пробваме и да видим коя ще го спечели - добави Ванеса.
На Кали й дожаля за Феран. Беше се върнал у дома за ваканцията само за да попадне сред групичка изгладнели за любов и внимание момичета, които тръпнеха в очакване да бъдат забелязани.
- Гласувам да оставим клетото момче само. Той изглежда така, сякаш иска тишина и спокойствие, а не да му се досажда. Доверете ми се.
- Не бъди толкова тесногръда, Кали... Мис Добро момиче. Както и да е, една по-малко за състезанието - изсмя се Ванеса. - Върви да си четеш книжката.
Кали нямаше нищо против да бъде излишната. Момичетата бяха гладни за внимание и Феран щеше да е единственият обект на интереса им. Прииска й се да го защити. Мадам имаше навсякъде позлатени сребърни рамки със снимки на синовете си. Всеки можеше да се досети, че тя не би оставила чуждестранните момичета да крадат от времето, което би могла да прекара с прекрасното си момче.
Два дни по-късно Кали оседла един от конете на училището и излезе навън да поязди в горичката и по пътя към другата страна на езерото, намиращо се в задната част на имота. Стана топло, така че тя върза Алфонс и свали обувките и чорапите си, за да се разхлади във водата, и запляска с крака, както правеше някога в Далраднор. Внезапно движение зад едно дърво я стресна. Ако някой я бе последвал? За миг се закова на място, но след това Феран излезе от сянката, следван от коня си, като носеше нещо в ръка.
- Pardon, mademoiselle... je vous en pris...32 Мисля, че това принадлежи на Алфонс. - В ръката си държеше подкова. Тръгна към чакащия на сянка кон. - Bien sw. Разбира се... Загубил я е по пътя.
- По-добре да го прибера обратно в конюшнята... съжалявам.
Кали бе смутена, че са я хванали да си играе във водата като дете.
- Надявам се, че не е пострадал?
- Не, той е добре - заслепи я с усмивката си Феран. - Наслаждавате ли се на престоя си тук? Маман може да бъде много... как да се изразя... взискателна.
- Не се притеснявайте, имам план за бягство - разсмя се, като се сети колко близо беше до семейство Ван Хуг. Разказа за Марта и как тя е била нейна бавачка. - Баща ми е загинал по време на войната, в битката при Лебьоф.
За пръв път говореше открито за Артър Сетън-Рос, особено с непознат, но някак й дойде естествено, отвътре.
Феран говореше отлично английски, а тя го шокира, като упражни малко своя фламандски.
- Не позволявайте маман да ви чуе, Каролин. Тя е толкова горда, че е французойка. Баща ми беше фламандец. Аз предпочитам да се определям като белгиец.
Освен че следваше в университета, той се подготвяше и за офицер от кавалерията.
- Не че използваме конете така, както някога са го правили, а и предпочитам да уча, вместо да продължа семейната военна традиция.
- Майка ми е работила в театъра и в момента участва във филми, но няма да я последвам в тази кариера. Не мога да изпея и една правилна нота.
Кали тръгна към пътечката за езда, а той я последва на коня си, като й показа посоката към ковачницата, където оставиха Алфонс, за да му сменят подковата.
- Става прекалено късно - въздъхна Кали, - а графинята мрази да я караме да ни чака.
- Тогава елате при мен. Конят ми Актеон може да ни носи и двамата километър-два.
И стана така, че Кали пристигна, прегърнала Феран през кръста, пред очите на останалите ученички, които зяпнаха от завист. Тя слезе от коня и благодари на спасителя си. Усещаше, че бузите й горят, но не от слънцето.
- Ясно, тайният финалист спечели състезанието. Тате винаги е казвал, че англичаните са опасна конкуренция.
- О, моля ви, нищо такова няма. Клетият Алфонс си загуби подковата.
- И сър Галахад се притече на помощ, ах, умно момиче - засмя се Памела.
- Заради липса на пирон подковата беше изгубена. Заради липса на подкова конят беше изгубен. Заради липса на кон... битката беше спечелена33 - подразни я Клеми и я побутна нагоре по стъпалата. - Чудя се какво ли ще каже графинята за това.
Как би могла да каже нещо, след като нямаше за какво да се говори? Но когато Феран тръгна внезапно за Брюксел, Кали се почувства така, сякаш слънцето се е скрило.
След това, две седмици по-късно, получи писмо с непознат почерк. Беше от Феран, който й пишеше колко много се е забавлявал по време на тяхното приключение. Щеше да се прибере у дома следващия уикенд и се чудеше дали тя би искала да го придружи на пикник.