Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Папа беше навън, така че аз се срещнах с нея и се държах малко рязко, без да осъзнавам в какво състояние се намира. Предполагам, че поведението ми не подобри ситуацията.
Това бе най-близката до извинение реплика, която Фийби някога бе чувала от устата на Верити.
- Ако нещо се случи с момичето... - изсумтя сър Лайънел, после се обърна към Фийби. -Значи най-накрая й казахте истината?
- Какво друго можех да сторя? Тя се е срещнала със семейството ми, чула е половината история, решила е, че е била осиновена. Седнете, моля. Мисля, че е време да обединим силите си. Откакто загуби Кълен, понито й е единствена утеха.
- Ще й намеря друго куче, ако това ще помогне. - Лайънел се отпусна и изтри капките дъжд от челото си.
- С цялото ми уважение, не мисля, че това ще помогне в случая. Някога взех най-правилното решение за всички ни. Обещах да не споменавам името ви, за да не ви навредя, а и трябваше да опазя собствената си репутация. Сега вече нямам други идеи. Тя ви има доверие, но не мисля, че някога отново ще се вслуша в моите думи. Напълно съм изчерпана. - Фийби погледна гостите си отчаяно. - Каква каша забърках само...
- Тя е в тази особена възраст - притече й се на помощ Верити. - Една промяна може и да помогне. Все още ли е в „Сейнт Маргарет“?
- Мислех да я пратя в чужбина за малко, за да завърши там образованието си, но вече не съм убедена - въздъхна Фийби, знаейки, че следващите й срещи с Кали ще бъдат неловки и враждебни, ако не оправи нещата сега.
- Ако мога да дам един съвет, мис Фей...? Клетото момиче не е имало думата за най-важните решения в живота си. Мисля, че е достатъчно голяма, за да бъде попитана какво иска да прави, вместо да й се казва какво да прави, не смятате ли? Според скромния ми опит сътрудничеството дава по-добри резултати от заповедите - предложи сър Лайънел.
- Не мисля, че тя ще се вслуша и в една моя дума, независимо какво й казвам. - Фийби почувства, че ще се разплаче.
- Но може да се вслуша в мен. Верити, как смяташ?
- Тя е доста вироглаво младо създание, упорита е, говори открито и не се бои да отстоява мнението си. Не заслужаваше избухването ми, но ме постави на място. У нея има доста потенциал. Не е треперлива теменужка и толкова много прилича на Артър, че в първия момент, когато я видях, се стреснах. Ако мис Фей смята, че заминаването на Каролайн в чужбина може да помогне, си струва да опитаме. Тя ще преодолее всичко това, ще видите.
- Да се надяваме, че няма да направи нищо глупаво...
Вратата се отвори и нани Айбел пъхна глава през процепа с усмивка на лицето.
- Само да ви кажа, че една мокра мишка влезе през кухненската врата. Дадох й топла супа и ролца и я сложих в леглото с гореща грейка. Мисля, че момичето няма нужда от повече лекции тази вечер. По-добре да се наспи. Да ви донеса ли нещо за пийване, сър Лайънел?
- Донесете и на трима ни, мисис Айбел - нареди Фийби и с облекчение се отпусна на стола си. - Слава богу, че е добре.
Утре може би щеше да послуша съвета на сър Лайънел и да чуе какво ще каже Кали, вместо да й се кара. Не можеше да избяга от отговорностите си. Двете трябваше да намерят начин да започнат на чисто, за да спасят поне нещичко от отношенията си. Но след разрива през последните няколко часа нямаше да е лесно. Спомни си предупреждението на Кити, което бе пренебрегнала преди толкова години. Как, за бога, щеше да изгради мост, за да запълни пропастта между себе си и дъщеря си?
10
1933-1934 година
Заради тревогата и шока от откритието Кали получи награда - напусна училище и остана повече време в Далраднор и в Лондон за една удължена ваканция. После, по Великден, щеше да продължи образованието си близо до Марта и Андре в един замък в Западна Фландрия. Именно бившата й бавачка бе разведрила сърцето й, след като Кали научи истината. Марта й бе написала няколко мили думи, за да я успокои.
Винаги е по-добре да знаеш истината, отколкото да предполагаш, и сигурно вече разбираш защо мис Фей е скрила тази информация от теб - за да те предпази от общественото мнение. Не забравяй, че вече познаваш дядо си по-добре, а и мис Верити ми се струва доста чувствителна натура. Помни, че тя е загубила любимия си брат през войната. Сър Лайънел вече не е загадъчният странник и ще те напътства мъдро, за да те подготви за по-добър и смислен живот. Ученето на езици никога не е загуба на време. Ако родителите ми не бяха заминали за Англия през 1914 година, нямаше да знам какво е да живееш в чужда страна, нито да науча английски език и да имам привилегията да стана твоя добра приятелка. Не се страхувай да поемаш рискове в живота си.