Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Кали скри писмото от любопитни очи, тайно развълнувана, че ще го види отново. Никога не се беше занимавала с момчета или с братята на приятелките си и винаги бе стояла настрана от всички глупави приказки за Валентино и другите филмови звезди. Но сега откри непозната за себе си страна - страна, копнееща за нова среща, бленуваща тайничко посред бял ден, в очакване на появата на Феран. Усещаше пърхащ трепет в цялото си тяло. Нямаше търпение да остане насаме с него и когато знаменателният уикенд дойде и той пъхна бележка в ръката й, за да уточнят рандевуто, Кали усети, че е разтърсена от странно вълнение.
Яздиха поотделно извън гората, чак до границите на имота на графинята, защото на Кали не беше позволено да излиза от територията на замъка без разрешение. Тя беше убедена, че никой не е забелязал нещо необичайно в изчезването й, тъй като често излизаше на самотни разходки. Слязоха от конете и се разположиха под сянката на голям дъб. Феран свали раницата си и извади от нея франзели, сирене крема, малки плодови тарталетки и бутилка изстудено бяло вино. Беше донесъл дори салфетки и чаши за вино. Истински пикник. Седнаха да похапнат мълчаливо, като всеки знаеше, че другият тайничко го оглежда.
- Бил ли си в Англия? - попита Кали, след като се разбраха да не са толкова официални.
- Да, няколко пъти с маман.
- Майка ти много се гордее с теб. Така поне ми се струва.
- Тя има планове. За Карел е семинарията. За Жан-Люк, най-големия брат, остава ръководенето на имението. Така аз съм свободен да продължа обучението си по древни цивилизации, но всички трябва да имаме подходящо военно обучение, в случай че избухне още една война. Трудно й е без съпруга й... А на майка ти?
Кали не искаше да разваля момента, отдавайки се на мисли за леля Фий. Усмихна се и сви рамене. Излегна се по гръб, за да усети лъчите на слънцето по лицето си.
- Не може да има нова война - каза тя.
- Кой знае? Казват, че Германия изгражда нови пътища и тайно подготвя армия. Ще отмъсти за поражението си...
- Но нали няма право да се въоръжава... Това няма да се случи отново, поне в нашия живот, нали?
- Не се притеснявай, белгийската армия ще бъде тук, за да те защити - засмя се той. Изведнъж се наведе над нея и я целуна нежно по бузата. Кали усети как цялото й тяло се взриви от вълнение. - Нямаш нищо против, че те целунах, нали? - прошепна Феран и тя усети аромата на вино в дъха му.
- Никой никога не ме е целувал преди - усмихна се. - Нямам нищо против.
- Защо не? Ти си прекрасна. И другите момичета са красиви, но са като деца. На колко години си?
- Почти на осемнадесет.
- Тогава ще те целуна като жена.
Устните му се притиснаха силно до нейните, впиха се алчно в тях, докато Кали започна да се страхува от страстта, която тази целувка предизвикваше.
Тя се надигна смаяна и го отблъсна.
- Различно е да се целуваш така - каза Феран. - Но аз не трябва да се възползвам от теб. Не е честно... ти си наша гостенка и... - Извърна се настрани, докато говореше.
- Защо да не е честно? - Сега Кали не искаше да спрат да се целуват.
- Хайде, нека да се връщаме. Не искаме да разкрият нашата тайна.
Яздиха заедно мълчешком, като се разделиха точно преди да влязат в обсега на замъка.
- Утре ще се поцелуваме още малко, нали? - усмихна й се той и махна с ръка, докато я оставяше да се прибере сама.
Кали имаше чувството, че се носи върху облак от топъл въздух, преживяваше отново и отново в съзнанието си страстната целувка, първата й целувка, и си мислеше, че иска да се целува с него завинаги.
- Пак закъсняхте, мис Бордман. Къде бяхте? - скастри я графинята, когато Кали се прибра в замъка, но Феран, който тъкмо влизаше през вратата, й се притече на помощ.
- Тя беше на езда с мен.
- Така ли? Отидете и се преоблечете за вечеря - нареди мадам, после се обърна към сина си. - Искам да говоря с теб...
Кали се втурна нагоре по стълбището. Тази вечер щеше да се облече внимателно, нищо прекалено дръзко или твърде оскъдно. А като жена, току-що целуната от красив мъж. Останалите бяха заети да се контят и за пръв път банята беше празна. Тя се надяваше, че ще има достатъчно количество топла вода, за да се накисне бързо във ваната и да вземе назаем от розовото масло, което стоеше отстрани на перваза.
Ползването на ваната беше лукс и Кали се отпусна, очаквайки с нетърпение да види Феран отново. Този мъж бе променил нейния свят на момичешки мечти и бе събудил женските й желания. Ако я целунеше отново на лунната светлина и обвиеше с ръце тялото й, как щеше тя да устои на страстта?
Последва кратко почукване на вратата и графинята влезе с буреносно изражение.