Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Да, промяната може да й се отрази добре. Просто не е на себе си. Чудя се дали нещо не я тревожи... Момичетата на тази възраст са ужасно объркани... Някой млад господин, може би?
- Разбира се, че не, тя е само на шестнадесет.
В очите на Фийби Кали все още бе онази малка хаймана с черни чорапи и спортен екип.
- Ще има достатъчно време за това, когато завърши училище.
Фийби все още се бе вкопчила в надеждата, че ще успее да намери кой да помогне на момичето да бъде представено подходящо на бала на дебютантките през Сезона, но нямаха истински връзки с аристокрацията, нямаше кой да поеме този ангажимент. Съпругата на сър Лайънел не искаше да има нищо общо с тях двете. Мис Коркоран бе предложила училище по езици или обучение за секретарки като перспектива за Кали.
- Боя се, че тя не е подходяща за университет. Поддържа добро ниво, но както установихме, не е отдадена на никоя основна наука.
Фийби се радваше, че е успяла да отдели време и да дойде на север за остатъка от ваканцията, но до момента не бе прекарала много време с Кали. Обмисляше пътувания до Единбург и замъка „Стърлинг“, до артгалерията в Глазгоу и вероятно да заведе Кали на представление в театър „Алхамбра“
Времената бяха трудни за града, корабостроителниците стояха без работа, по улиците се мотаеха мъже с болезнено изражение на бедност в очите, но филмите, които тя правеше, очевидно пълнеха салоните. Имаше роля в един мюзикъл на Джеси Матюс и още едно
участие с Джак Бюканън25. Говорящите филми бяха разкрили един нов свят, изпълнен със звуци за публиката, и гласът на Фийби бе по-добър от гласовете на повечето звезди. Имаше достатъчно работа за нея и също както концертите по време на войната бяха разведрявали духа на войниците, така сега говорящите филми повдигаха настроението на хората в тези мрачни времена.
Но нещо определено притесняваше Каролайн. Тя не беше от момичетата, които постоянно капризничат и искат разни неща. Всъщност за нея пазаруването на дрехи бе загуба на време. Носеше или своя килт, или бричовете си за езда и постоянно мъкнеше със себе си книга за четене. Нямаше представа колко красива може да изглежда в рокля и сако. Фийби въздъхна, после хвърли поглед на отражението си в огледалото, докато оставяше икономката да пече, а тя се запъти към салона. В косата й се бяха появили сребристи косъмчета, талията й бе понаедряла и трябваше вече да следи колко яде, иначе камерата щеше да я направи да изглежда двойна. Навлизането в четиридесетте бе нейният заник, докато дъщеря й разцъфтяваше, но това бе част от цикъла на живота. „Не можеш да спреш времето“, въздъхна Фий. Слава богу, че бе направила скок и се бе откачила от ролите на характерния някогашен типаж. Дните й на момиче от пощенските картички бяха отдавна отминали, но с малко ограничения, добро осветление и боя в косата тя остаряваше красиво.
Разходи се из старата къща в търсене на момичето и най-накрая го откри в градината, наведено над някаква книга на пейката, близо до гроба на Кълен.
- Какво четеш? - попита я с искрено любопитство. Самата тя не си падаше много по четенето.
Каролайн затвори внимателно книгата и се извърна настрани.
- Нищо.
- О, хайде, какво става? Изглеждаш така, сякаш си работник от Хъдърсилд, препил през седмицата за почивка26.
Шегата й нямаше ефект.
- Добре съм.
Момичето не вдигна глава, така че Фийби се осмели да приседне до него.
- Нани казва, че не хапваш нищо. Знаеш я как мрази да се пропилява храна, а сега толкова много хора от семейството й са без работа, че е срамота да не изпразниш чинията си.
- Не съм гладна, а и тя винаги ми сипва прекалено много.
- Но ти направо гладуваш. Да не си болна? Да не би да си в цикъл?
Фийби бе сигурна, че Каролайн е наясно с темата и е добре подготвена за нея, защото в училището им изнасяха сериозна лекция за фактите от живота, когато навършеха четиринадесет години.
- Спри да се тревожиш.
„Върви си“ остана премълчано.
- Но аз наистина се притеснявам за теб. Изглеждаш толкова тъжна. Кажи на леля си Фий какво става. - Приближи се още, но Каролайн се отдръпна.
- А наистина ли си ми леля, или това е още една от твоите измислици?
Гранатата избухна неочаквано и Каролайн веднага усети, че е поразила жертвата си.
- За какво говориш? През целия ти живот съм била до теб.
- Но наистина ли си ми леля?
- За какво става дума? Разбира се, аз съм Бордман.
- Е, не ми пробутвай тези простотии за майка ми и баща ми. Срещнах се с чичо Тед и той каза, че всичко това е лъжа.
Страхът вцепени напълно Фийби и тя усети как сърцето й внезапно запрепуска бясно. Пое си дълбоко въздух и се прокашля.