Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Кога е станало? - попита предпазливо, като се опита да звучи спокойно.
- Прими намери в албума ти с изрезки писмо, което така и не си изпратила, с адрес на плика. Предизвика ме да отидем и да проверим дали ще открием семейството ми. Отидохме до Пийл стрийт и после до Гладстон стрийт, където се срещнах с Тед и Хилда Бордман.
- Разбирам. И какво ти каза той? - Фийби преглътна паниката си и се опита да прозвучи небрежно.
- Показах му една от твоите картички. Той се разсмя и каза, че трябва да те питам какви игрички си играеш, като представяш неговия починал брат за женен мъж. Берил се е омъжила, но не е имала деца, така че защо си ме излъгала за тях?
- Виж, скъпа, просто исках да ти спестя истината. Казах го, за да те защитя.
- Защо ми е била нужна защита? Значи си ме осиновила и си ме отгледала като свое дете... купила си ме от някое сиропиталище, а после си се престорила, че си ми леля? Какво му е лошото в това да си осиновен?
Фийби пребледня. Каролайн бе разбрала всичко погрешно. Как можеше да й обясни ситуацията, без да я нарани още повече? Кити я бе предупредила, че този ден ще дойде, и сега вече не можеше да продължи да крие решението, което бе взела преди толкова години. Искаше й се приятелката й да е тук с нея, за да я посъветва какво да прави. Но нямаше друг избор, освен да поведе тази битка сама.
- Първо, ти никога не си била осиновявана. Второ, не си сираче, а дете, родено от любовта на двама млади във военно време, дете, което не е имало баща, защото той умря, служейки на родината си. Майка ти искаше единствено да те защити, защото двамата не успяха да се оженят, преди да се родиш.
Фийби усети, че трепери.
- Разбираш ли какво ти казвам?
- Естествено, аз съм незаконнородена, копеле на неомъжена майка - отвърна Каролайн с леден глас, а от очите й хвърчаха искри.
- Не... всъщност да... в очите на обществото и на закона може би е така, но ти беше обичано дете. За нещастие, съдбата те лиши и от двамата ти родители.
- Е, и къде е майка ми? - попита бясно Кали. - И тя ли е умряла, или ме е подарила като сувенир?
- Не разбираш ли, Каролайн? Трябва ли да ме караш да го казвам на глас? - попита с умоляващ глас Фийби и протегна ръка към нея.
- О, не... Не си ти, нали? Кажи ми, че не си... - Каролайн скочи, на лицето й бе изписан ужас. - Как си могла? Как можа да ме накараш да мисля през всичките тези години, че си ми леля, когато си била моята майка? Тед каза, че си добра в игричките, но не съм и
предполагала, че може да си толкова жестока, че да се отречеш от собственото си дете?
- О, чуй ме, моля те... - проплака Фийби. - Трябваше да защитя и двете ни. Когато Артър разбра за теб, той направи всичко, за да ни осигури дом, а и сър Лайънел винаги...
- Значи и той е знаел истината през цялото време? Аз съм негова внучка, а ти ме накара да вярвам във всички тези лъжи. Трябва да се срамуваш от себе си... Махни се от мен - изпищя тя в яростта си и се затича към къщата.
Фийби падна на колене на чакълената пътека.
- Как можеш да мислиш, че не съм те искала? - изкрещя тя след нея. Но още в мига, в който викна, осъзна, че донякъде разиграва сцена, достойна за мелодраматичен филм.
„Стани, прекрати това. Всичко се плаща и сега е време да платиш цената. Остави момичето да дойде на себе си и тя ще разбере.“ Така говореше сърцето на разума й, докато Фийби се отпускаше на пейката, загледана в една пчела, жужаща в късно разцъфтелите розови храсти, поникнали на гроба на Кълен.
„Лиши я от всичко, което някога е приемала за даденост в живота си, защо да не те мрази и в червата? Но ти си й майка - единствената й майка - и трябва да си платиш за стореното, да положиш усилия и да изградиш наново разрушените помежду ви мостове. Нещата ще се оправят. Трябва да се оправят.“
25 Джеси Матюс (1907-1981) - английска актриса, танцьорка и певица. Уолтър Джон ,Джак“ Бюканън (1891-1957) - шотландски театрален и филмов актьор, певец, продуцент и режисьор. - б. пр.
26 По време на Индустриалната революция в някои части на Англия и в Шотландия възниква традицията работниците да получават по една седмица неплатен отпуск, през който се организират масови забавления в градовете. - б. пр.
9
Кали изтича от градината към конюшнята, откъдето надникна Хектор, за да я поздрави.
- Хайде, момче, с теб излизаме на разходка.
Сложи му седлото и го поведе извън двора през полето, за да хване старата пътека за езда, която познаваше толкова добре. Искаше да се махне възможно най-бързо от Далраднор. Откритието изгаряше мозъка й. Фий бе нейна майка, нейната единствена майка, а през цялото това време се бе държала с нея като далечна леля. Беше отвратително, зло и безкрайно низко. Колко я мразеше, задето я бе излъгала!