Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Небрежният й вид не остана незабелязан и графинята я изгледа неодобрително, докато се обръщаше към новите си питомки.
- Вие сте инвестиция - родителите ви са инвестирали своите пари във вашето бъдещо добруване, в образование, подобаващо за момиче от висшето общество, и за тези от вас, които, за съжаление, трябва да изкарват сами прехраната си. Сега аз ще добавя заключителните щрихи, така че ако някоя от вас има късмета да се омъжи за уелския принц, никой да не може да каже, че й липсват маниери и изящество, достойни за съпруга на престолонаследник. Разбирате ли ме?
Огледа ги една по една с пронизващ поглед.
- Търся изящни бедра и фини кости, но уви - въздъхна тя, - не откривам нищо, освен сведени рамене и пухкавост като на малки кутрета. Трябва да приличате на състезателни коне, а не на товарни мулета. Търся перли и семпла елегантност, Ванеса, а не подрънкващи евтини бижута. Ние, французойките, майсторски изтъкваме по най-добрия начин и малкото, което притежаваме. Виждате, че съм дребничка, но изпъвам тяло, повдигам косата си, държа изправена шията си и пораствам с няколко сантиметра, а с високи токове ставам истинска газела.
Кали се опита да остане сериозна, макар да искаше да избухне в смях при мисълта, че някое от момичетата около тази маса може да е газела.
- Ще ви науча на следните три неща: как да ходите, как да се обличате и как да се държите в обществото с изящество и очарование. Не позволявам пушене в салона - то разваля кожата! Никакви белгийски шоколади и пасти - от тях ще напълнеете, а трябва да отслабнете! Изисквам прилично поведение, чист въздух и - най-вече - любознателен ум. Планирала съм много посещения, за да може да водите разговор и да го изпълвате с интересни факти. Родителите ви ще са доволни от инвестицията, която са направили, като са ви изпратили тук - усмихна се тя. - Сега може да говорите.
Всички бяха прекалено шокирани, за да кажат и думичка, така че просто станаха от местата си и се опитаха да се изнижат елегантно през вратата, преди да избухнат в приглушен кикот. Сезонът на опитомяването и излъскването бе започнал.
Посетиха всеки музей в Брюж, който по думите на мадам бил Северната Венеция. Наблюдаваха как работят плетачките на дантела, възхищаваха се на холандските и фламандските художници. Сутрините им бяха запълнени с най-различни дейности, но следобед графинята се скриваше в своя апартамент, като оставяше питомките си да четат на моравата, да яздят или да плуват. Храната беше вкусна, но спартанска. Кали никога не беше яла толкова много яйца и зеленчуци. Двете американски момичета се оплакваха от размера на порциите, но когато забелязаха, че талията им е намаляла и че костите им вече не са толкова обвити с месо и мазнинки, горчивото им мрънкане спря. Скоро момичетата започнаха да се отпускат и да споделят преживяванията си.
- Трябваше да отида в академията на мис Потър, най-доброто училище в Щатите за довършителни щрихи в образованието - каза Ванеса. - Но после се разбра, че не могат да ме приемат - сподели тя. - Имам неподходяща фамилия. Грийнберг или Коен не се допускат в училището, затова папа реши, че в Европа ще бъде по-добре. Тук ми харесва... е, не е съвсем...
Всички се засмяха, осъзнавайки, че тази откровеност поставя началото на сближаването им.
- Мислите ли, че ще успеем да се дипломираме? - попита Ванеса.
Другите момичета погледнаха към Кали като към извор на знания, сякаш беше техен водач -често ставаше така, особено когато имаха проблеми в езиковите курсове. Сякаш отново бе в „Сейнт Маргарет“
- Първо ще трябва да вземем изпита за газели - каза тя и всички се разсмяха.
Няколко седмици по-късно поувехналото величие на замъка получи нова преоценка с неочакваното пристигане на един от синовете на графинята. Той се появи на масата за хранене в смокинг и буквално плени всички момичета с галския си чар. Имаше тъмна къдрава коса, огромни сиви очи и заразителна усмивка, която наелектризира въздуха. Шест чифта очи се втренчиха в този Адонис с обща въздишка.
- Mes enfants30 , това е моят син, Луи-Феран, за когото знаех, че е в Ардените, но сега е във ваканция. Учи в университета. - Той се усмихна на всяка от тях и Кали се постара да не се изчервява. - Ванеса, Адел, Софи, Клеманс, Памела и Каролин... - продължи графинята, като представи всички по ред.
- Enchante31 - каза той с дълбокия си глас.
Когато се върнаха в стаята си, Ванеса се престори, че припада.
- О, какъв невероятен мъжкар!
- Мисля, че тя го направи нарочно, за да ни предизвика. Нищо не поражда толкова много вълнение в кокошарника, като появата на красив мъжки индивид. Погледнете се само, пърхате с мигли, изчервявате се... Той е само един студент - каза Кали.