Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Усещаше как вятърът гали лицето й, ритъмът на ездата я успокояваше. Не биваше да си изкарва яда върху стария Хектор. Само той й бе останал на този свят. Спряха под едно дърво и тя слезе, за да не му тежи. Някак си знаеше инстинктивно накъде се е запътила. Ако продължеше по пътеката и пресечеше стария мост за добитък над реката, щеше да стигне в имението „Балфур“ с неговите сивокаменни стени и покрив с кулички, даващи му вид на замък. Имаше вероятност сър Лайънел да си е у дома.
Мислите жужаха като разгневени пчели в главата й. Нищо чудно, че сър Лайънел знаеше кога е рожденият й ден и й бе носил подаръци. Вече всичко се бе изяснило, както и посещението на гроба на сина му преди години. Синът на стареца бе неин баща, а тя не го бе знаела.
Слезе от Хектор, остави го да попасе покрай потока и мина през широката ливада, след което изкачи стъпалата до входната врата. Потропа силно и зачака, докато прислужник, облечен в черен жакет, отвори.
- Мис Бордман идва на посещение при сър Лайънел Сетън-Рос.
- Той е на лов, мис - отвърна прислужникът.
- Кой е, Фрейзър? - Облечена в спортен панталон от туид жена с остри черти на лицето дойде до вратата. - О, това си ти. По-добре влез.
Кали никога не беше виждала тази жена.
- Съжалявам, че ви притеснявам. Аз съм Каролайн Бордман от Далраднор Хаус.
- Знам коя си. Чудех се кога ще се появиш. - В гласа й имаше подигравателна нотка, докато я водеше през мраморния коридор към салона.
Кали успя да се овладее и да си припомни добрите маниери.
- Извинете, но коя всъщност сте вие?
- Верити Сетън-Рос. - Жената се настани на един диван и махна с ръка на Кали да седне срещу нея, докато вадеше табакера за цигари от джоба на жилетката си. - Какво искаш?
- Дойдох да видя сър Лайънел. Има неща, които искам да разбера, но мога да почакам. -Кали се изправи, прекалено нервна, за да седи на едно място.
- Хм... нека те погледна. - Верити я подкани да седне на креслото до камината. - Значи знаеш?
- Ако имате предвид, че съм внучка на сър Лайънел, да, току-що научих...
- Артър бе мой брат, но ако смяташ, че това ме прави твоя леля, можеш да забравиш на мига тази идея за близост. Майка ти никога не е била добре дошла в това семейство. Не знам какво ти е казала, но тя метна око на брат ми от първия път, когато се срещнаха. Ти нямаш никакви права върху нашите имоти, Артър ти даде предостатъчно - и това е всичко, което ще получиш от нас. Затова ли си тук?
Кали скочи на крака и се изпъна в целия си ръст.
- Дойдох тук, за да разбера дали това, което леля Фий ми каза, е истина. Не искам нищо от вас. Или от нея. - Замълча. - И имам повече от достатъчно лели за целия си живот. Никой нямаше смелостта да ми каже истината до днес. Можете ли да си представите какво е да си нежелано копеле? Мислех, че тук мога да намеря поне съчувствие - вместо това вие ме обвинявате, че искам пари. Мисля, че чух повече от достатъчно за днес. Хубав ден, мис Сетън-Рос.
Излезе бясно през вратата в пълния с колони дълъг коридор, сред стените му, в които отекваше ехото от стъпките й. Верити Сетън-Рос се спусна след нея.
- Върни се веднага тук, млада госпожице!
- Не, няма. Всички можете да вървите в ада!
Кали прелетя покрай смаяния прислужник, отвори си сама вратата и се затича по стълбището към Хектор.
- Искам Марта, искам Марта... - изхлипа тя, но освен старото й пони нямаше никой, който да я утеши, докато яздеше надалече, заровила с плач лице в рунтавата му грива. - Какво ще правя сега, момче? Къде ще отидем?
Стъмваше се и Фийби се притесняваше. Кали я нямаше от часове, а бе само по тънка риза и панталони за езда. Крачеше из салона, като постоянно надзърташе през прозореца.
Беше казала на мисис Айбел само това, че двете са се скарали и момичето е избягало.
- По-добре да се обадим на полицията - посъветва я тя. - Тази калпазанка много добре знае как да ви изнерви, като остане навън до тъмно.
- Ще й дадем още малко време. Сигурно се е приютила някъде. Не би искала Хектор да настине - отвърна Фийби.
Звукът от спираща кола я накара да се затича към вратата. От нея слязоха първо сър Лайънел, все още облечен в костюма си за лов, а после дъщеря му Фийби се зарадва, че вижда стареца - той щеше да знае какво да правят.
- Току-що чух. Къде е тя? - попита възрастният мъж, облягайки се на бастуна си.
- Все още не се е прибрала. Откъде знаете, че я няма? А... значи е дошла при вас?
Верити пристъпи напред.