Хайка за вълци

Та бях започнал да ти разказвам как обрахме кмета на Еничешме. Знаехме, че нея вечер ще бъде на сватба на братовия си син. Хванахме селския караул и се приближихме до къщата. Прозорците зарешетени, на вратите висят по два катинара. Делчо беше едър и силен човек, удари най-напред едната, сетне другата врата и ги откърти с пантите. Влязохме вътре и почнахме да тършуваме. Двамата влязоха в стаите, другите двама се качиха на тавана, а аз се случих в спалнята. Рових, търсих — нищо. Напипах в една възглавница нещо твърдо, отпорих я с ножа и извадих една дебела пачка с банкноти. Колко бяха, не можахме да видим, но едно двайсет хиляди имаха.

Всичко стана за половин час, събрахме се пак и тръгнахме да излезем от селото. Като подминахме последната къща, някой извика: „Стой, горе ръцете!“ Легнахме на земята, дорде решим какво да правим, ако сме попаднали на засада. Жельо знаеше румънски, запита кой е, никой не отговаря. Отпосле научихме какво е станало и кой е извикал насреща ни. Докато сме тършували из къщата на кмета, един от караула се развързал и изтичал да му съобщи. Не щеш ли, същата вечер Карадемирев бил дошъл на гости на куцовлаха и онзи го завел на сватбата. Карадемирев скокнал от трапезата като бесен и накарал всички мъже, които били на сватбата, моментално да направят кордон около селото. Ако знаехме, че имаме работа с Карадемирев, щяхме да се измъкнем от селото по един от различни страни и тъй да го заблудим, а ние се вдигнахме на юруш, гръмнахме по веднъж и тръгнахме през къра. Онзи, дето извика насреща ни, не се обади повече. Чак когато се отдалечихме на двеста-триста крачки, подире ни припукаха пушки и тогаз разбрахме, че сме били заприщени от много хора. Юрнаха се подир нас и пата-кюта, гониха ни половин час и млъкнаха. Тръгнахме покрай гората по на двайсет крачки един от друг. Щом свърши гората, пак се събрахме наедно и ударихме през нивите. Вървяхме около час и пред нас се напречи друга гора. Навлязохме вътре, ха по таз пътека, ха по оназ, докато се набутахме в някакъв гъсталак. Уж държим посоката по звездите, а сме се въртели на едно място. Когато се измъкнахме на чисто, звездите взеха да гаснат и откъм изгрева стана светло. До границата остана малко път, на баира се бялнаха двата поста, нашият и румънският. Разделихме се на две. Ние с Делчо трябваше да минем от едната страна на постовете, другите трима да заобиколят от другата страна.