Японският любовник

Щом пристигна, незабавно получи помощ от малобройната общност оомото в Сан Франциско и след няколко дни започна работа като градинар заедно със свой сънародник. Далече от укорителния поглед на баща си, за когото един воин не цапа ръцете си с пръст, а само с кръв, той започна да учи занаята със старание и не след дълго си спечели добро име сред исеи, които се прехранваха със земеделие. Беше неуморен в работата, живееше скромно и добродетелно, както повеляваше религията му, и за десет години спести регламентираните осемстотин долара за поръчка на съпруга от Япония. Предложиха му три кандидатки и той избра първата, защото му хареса името ѝ – Хейдеко. Такао я посрещна на кея с единствения си костюм трета ръка, лъщящ на лактите и на панталона отзад, но добре ушит, с лъснати обувки и панамена шапка, които бе купил в "Чайнатаун". Булката имигрантка се оказа селянка с десет години по-млада от него, набита, с добродушно лице, твърд характер и дързък език, съвсем не толкова покорна, колкото му бяха обещали, както стана ясно от самото начало. След като се окопити от изненадата, Такао реши, че силният характер е предимство.

Хейдеко пристигна в Калифорния с много малко илюзии. В кораба, където споделяше ограниченото пространство с дузина девойки като нея, тя чу сърцераздирателните истории на невинни девици, които се изложили на опасностите в океана с мисълта, че се омъжват за заможни млади мъже в Америка, но на кея ги очаквали бедни старчоци или в най-лошия случай сутеньори, които ги продавали по вертепи или като робини в незаконни фабрики. Това не се случи с нея, защото Такао Фукуда ѝ бе пратил скорошна снимка и не я измами относно положението си – даде ѝ да разбере, че може да ѝ предложи единствено живот в усилен труд, но почтен и не толкова труден, колкото в родното ѝ село в Япония. Родиха им се четири деца – Чарлс, Мегуми и Джеймс; години по-късно, когато Хейдеко бе решила, че вече не може да има деца, през 1932 година, на бял свят се появи Ичимей – недоносен и толкова слаб, че понеже не хранеха особени надежди, че ще живее дълго, през първите месеци не му дадоха име. С много грижи майката му помогна да укрепне с билкови запарки, акупунктура и студена вода и като по чудо той започна да дава признаци, че ще оживее. Тогава го нарекоха с японско име, за разлика от братята и сестра му, които бяха кръстени с английски, лесни за произнасяне в Америка имена. Нарекоха го Ичимей, което означава "живот", "светлина", "блясък" или "звезда", според канджи идеограмата, използвана за изписването му. От тригодишно момчето плуваше като риба – първо в местните басейни, а по-късно в ледените води на залива на Сан Франциско. Баща му кали характера му с физически труд и с любов към растенията и към бойните изкуства.