Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Алан си припомни този случай, докато разговаряше с генерал Франко. От една страна, човек не трябва да лъже. От друга страна обаче, каква полза би имал да разкрие пред генерала, че той самият бе поставил експлозива под оня мост и че в продължение на три години беше служил в републиканската армия като цивилен. Не че се страхуваше да разкаже, но в този случай залогът беше вечеря и алкохол, затова Алан реши, че истината може временно да се остави настрана, и се впусна в лъжи пред генерала.
Разказа му, че по случайност се озовал в онзи храсталак, докато бягал от републиканците, и с очите си видял как експлозивът бил поставен, което било жив късмет, защото в противен случай нямало да има възможност да предупреди генерала. След това добави, че бил привлечен в Испания от свой приятел, който бил близък с покойния Примо де Ривера. Ала откакто приятелят му бил убит от вражески снаряд, Алан трябвало да се бори сам за живота си. Попаднал в лапите на републиканците, но накрая успял да се измъкне.
След този разказ Алан бързо смени темата и сподели, че баща му бил от приближените на руския цар Николай II и загинал героично в обречена битка срещу лидера на болшевиките Ленин.
Вечерята бе сервирана в палатката на генерала. Колкото повече вино изпиваше Алан, толкова по-богати ставаха описанията на героичните дела на баща му. Генерал Франко бе силно впечатлен. Първо животът му е спасен, а след това се оказва, че неговият спасител е почти роднина на цар Николай II.
Храната беше превъзходна – андалуският готвач не смееше и да предложи нещо по-различно. А виното се лееше в безкрайна поредица от тостове за Алан, за бащата на Алан, за цар Николай II и за царското семейство. Най-накрая генералът заспа точно докато прегръщаше Алан, с което искаше да отбележи факта, че двамата току-що бяха преминали на „ти“.
Когато господата се събудиха, войната беше свършила. Генерал Франко пое управлението на новата Испания и предложи на шведа да стане началник на вътрешната охрана. Алан благодари за възможността, но отговори, че му е време да се насочва към къщи, ако Франсиско позволи. Генералът не възразяваше и дори написа едно писмо, с което даваше на Алан безусловната си защита („само го покажи, ако ти трябва помощ“). Франко осигури на новия си приятел кралски ескорт до Лисабон, откъдето трябваше да има кораби на север.
Оказа се, че от Лисабон отплаваха кораби във всички възможни посоки. Алан застана на кея и се замисли. След това размаха писмото от генерала пред очите на капитана на един кораб с испанския флаг и веднага му бе осигурено място на борда. За заплащане не можеше да става и въпрос.
Корабът всъщност не плаваше към Швеция, но на кея Алан се беше запитал какво би правил там и не бе успял да си даде задоволителен отговор.
Глава 8
Вторник, 3 май – сряда, 4 май 2005 г.
След пресконференцията на полицията Кофата си взе една бира и седна да обмисли нещата. Но колкото и да си блъскаше главата, не можеше да проумее какво става. Нима Болта бе започнал да отвлича столетници? Или може би между двата случая нямаше никаква връзка? От цялото това мислене го заболя главата, затова спря и се обади на Шефа, за да докладва, че към настоящия момент няма какво да докладва. Шефа му каза да остане в Малмшьопинг и да чака допълнителни нареждания.
Разговорът прекъсна и Кофата отново се озова сам с бирата си. Ситуацията ставаше твърде сложна, а на него никак не му харесваше да не разбира какво се случва, от което главата пак го заболя. Неусетно се замисли за миналото си и си припомни младежките години в родния си град.
Кофата бе започнал криминалната си кариера в Браос – само на двайсетина километра от настоящото местонахождение на Алан и новите му приятели. Там се бе събрал с няколко свои връстници със сходни интереси и бе основал мотоклуб The Violence. Кофата беше шефът – той решаваше кой да бъде следващият павилион за цигари, който да разбият. Пак той избра и името The Violence – „Насилието“. След това възложи на приятелката си да избродира името на мотоклуба на гърба на десет току-що откраднати кожени якета. Приятелката му се казваше Исабела и не беше внимавала в училище – нито в часовете по шведски, нито по английски.
В резултат на това Исабела избродира върху якетата надписа The Violins – „Цигулките“. Тъй като и останалите членове бяха жънали сходни на нейните успехи в училище, никой от бандата не забеляза гафа.
Затова всички бяха еднакво изненадани, когато един ден получиха писмо от ръководството на концертната зала във Векшьо, адресирано до The Violins в Браос. В писмото ги питаха дали свирят класическа музика и в случай че да, най-учтиво ги канеха да участват в концерт с престижния камерен оркестър на града Musica Vitae.